Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Х. Ал Хатиб, без гражданство, срещу решение 1973 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело 5700/2013 г. от Административен съд София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му.

Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на М. Х. Ал Хатиб срещу решение 578 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установявало и неправилно приложение на материалния закон. Според съда правилно административният орган бил приложил чл. 12, ал. 2 от ЗУБ. Позовал се е и на чл. 17 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Съгласно неоспорваната информация по преписката за осъждане на чужденеца за престъпления грабеж, безспорно било установено (а не само се предполагало), че молителят е извършил тежко престъпление от общ характер. Поради това съдът е приел, че е налице пречката, визирана в чл. 12, ал. 2 от ЗУБ, тъй като чужденецът е осъждан в РБ за извършено...