Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. З. против решение 1509 от 11.03.2014г., постановено по адм. д. 3923/2013 г. от Административния съд София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. З. против уведомително писмо изх. 02-220-6500/1215 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 250 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и необоснованост.

Ответникът ДФЗемеделие не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното.

Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-220-6500/1215/20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗемеделие. Със уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя, който е кандидат за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., че изцяло му се отказва подпомагането за заявените площи по СЕПП, тъй като е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва (чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП) вкл. и парцели, за които са установени застъпвания, за които кандидатът не е представил документи, доказващи правното основание за ползване. Административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., поради, което заявлението за подпомагане на площи по тази мярка е отказано изцяло.

Със същото уведомително писмо е отказано частично подпомагане за площите, заявени по СНДП за общо 0, 99 ха от общо заявените по тази мярка. Подпомагането е отказано поради същите фактически основания, както и по мярката СЕПП.

В хода на съдебното производство административният съд приема заключение по съдебно-техническа експертиза, което потвърждава в голяма част фактическите установявания и заключенията на ответника в уведомителното писмо. Единствената разлика между информацията в уведомителното писмо и заключението на вещото лице, която е незначителна, е относно размера на недопустимата площ за подпомагане. В същото заключение е посочено, че Цифровата ортофотокарта за територията на заявените парцели е изготвена въз основа на самолетни снимки от летене през м. юли 2011 г., като дешифрирането и изчертаването на границите на допустимите площи е извършено до края на 2011г., а актуализираният допустим слой за кампания 2011 г. е предаден от МЗХ на ДФЗ на 28.02.2012 година.

Административният съд приема в решението си, че административният орган правилно е определил допустимата и недопустимата площ по заявлението на жалбоподателя. Съдът сочи, че още при подаване на заявлението, на жалбоподателя му е било известно, че част от БЗС 87299-224-2 има площи недопустими за подпомагане. Съдът е приел, че след като в случая процентът на наддеклариране е над 20%, то не се дължи подпомагане.

Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като недопустимо в една част и като неправилно в другата.

Съдът е отхвърлил жалбата срещу цялото уведомително писмо, без да съобрази, че в една част( в частта, в която се оторизира сума в размер на 2400, 9 лева по НДП), то е благоприятно за жалбоподателя и срещу тази част от увудомителното писмо не е налице жалба. Решението в посочената част е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а делото в тази част следва да се прекрати.

В останалат част решението е неправилно поради допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени, както и необоснованост на изводите си.

На първо място, съдът не е изяснил спорния предмет. Видно от обстоятелствената част на жалбата, с която е сезиран е, че недоволството на жалбоподателя е от отказаното подпомагане на площите, заявени по СЕПП, като в петитума на жалбата се иска отмяна на уведомителното писмо (отказ).

Във връзка с това разминаване между обстоятелствена част и петитум на жалбата, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни, дали обжалва изцяло отказ, формулиран в уведомителното писмо или само отказа досежно отказаното подпомагане на земи, заявени по СНП.

От друга страна, съдът не е обсъдил основното възражение на жалбоподателя, а именно за допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила. Едно от възраженията на жалбоподателя е, че не е бил уведомен за развилото се административно производство, поради което не е могъл да изрази становището си. Това възражение е останало необсъдено от съда, а е от значение за спора, тъй като е безспорно, че по голямата част от заявените хектари за подпомагане по СЕПП отговарят на изискванията за подпомагане, но поради прилагането на чл. 58 от Регламент 1122/09 е отказана оторизация на сума за подпомагане и за тях.

От значение за спора е да се установи, дали към датата на подаване на заявлението за подпомагане, жалбоподателят реално е могъл да знае и изчисли размера на недопустимата за подпомагане площ, за да бъде санкциониран с намалението по чл. 58 от Регламент 1122/09.

Установено от вещото лице е, че специализираният слой Площи в добро земеделско състояние, актуализиран за 2011 година е изготвен и одобрен в края на 2011 година. Това обстоятелство е останало необсъдено от съда, а то е от значение за преценката му, доколко административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 12 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвет.

Не се спори между страните, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че цифровата ортофотокарта за територията на заявените парцели е изготвена въз основа на самолетни снимки от летене през м. юли 2011 година. Тоест, така събраната актуална информация за парцелите, с които кандидатства земеделският производител не е била факт към момента на подаване на заявлението му за подпомагане.

Съдът не е обосновал извода си, че още при подаване на заявлението, на жалбоподателя му е било известно, че част от БЗС 87299-224-2 има площи недопустими за подпомагане. Не е посочил въз основа на данни от кои събрани по делото доказателства прави този извод.

Съгласно чл. 32 ЗПЗП, при подаване на заявление за финансово подпомагане, общинските служби по земеделие са длъжни да оказват помощ на кандидатите при попълване на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи, както и да им дадат графичен материал за местонахождението на ползваните от хях площи.

В този смисъл от значение за спора е обстоятелството, доколко от графичния материал (картите от 12 април 2011г.) предоставен на земеделския производител е било възможно определянето от него вкл. и с помощта на служителите от общинската служба, в която е подадено заявлението, на допустимата за подпомагане площ, респективно на недопустимата за подпомагане площ и ако е било възможно, в какъв размер са те. От значение за това обстоятелство е е също така и причината за недопустимостта на площите, определени като негодни за подпомагане. В заключението на съдебно-техническата експертиза като причини се сочат неподдържан терен, полски пътища пресичащи терена, както и захрастен терен. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, не са земеделски площи полските пътища. Полските пътища, пресичащи земеделските земи на жалбоподателя би следвало да са очевидни и за него, поради което с оглед цитираната разпоредба, която е публикувана в ДВ и в този смисъл му е станала известна, жалбоподателят не е следвало да заявява площтта им за подпомагане. От значение за спора обаче е, каква точно е площта на недопустимите за подпомагане полски пътища, преминаващи през двата въпросни парцела 87299-224-1-2 и 87299-224-2-2 и дали само тази площ надхвърля 20%-те процента по чл. 58 от Регламент 1122/09.

От друга страна, от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза не ставя ясно, защо част от терена на парцел 87299-224-1-2 и парцел 87299-224-2-2 е неподдържан, какви са конкретните причини за тази преценка. На този въпрос е необходимо да се отговори, за да може да се прецени, доколко конкретните причините попадат в предпоставките на чл. 2, ал. 2 или чл. 15 от посочената наредба, или те евентуално попадат в хипотезите на чл. 16 от наредбата.

От заключението на експерта не става ясно също така, дали захрастения терен в парцел 87299-224-2-2 е с компактно разположена храстовидна растителност, каква е гъстотата и височината на тази храстовидна растителност, както и дали става въпрос за слабопродуктивно или не пасище по отношение на посочените два парцела.

Тези въпроси са от значение за преценката, доколко констатациите на административния орган съотвестват на разпоредбите от Наредба 5/10.03.2010 година.

Всички тези относими за спора обстоятелства са останали неизяснени от съд, който не е изложил и мотиви по тях. Посоченото мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението е постановено при допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Това налага след отмяна на допустимата част от решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, който при новото разглеждане се съобрази с указанията, дадени в настоящото решение.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА

решение 1509 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. 3923/2013 г. от Административния съд София-град, В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил жалбата на З. Л. З. срещу уведомително писмо изх. 02-220-6500/1215 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която е оторизиран сума в размер на 2400, 9 лева .

ОТМЕНЯ решение 1509 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. 3923/2013 г. от Административния съд София-град в останалата му част и ВРЪЩА делото в тази част на друг съдебен състав на Административния съд София-град за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. А.а/п/ С. Б.

И.А.