Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д ОДОП/ - В. Т. при ЦУ на НАП и от Р. М. П. от гр. М..

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- В. Т. при ЦУ на НАП обжалва Решение 121 от 09.04.2014 г., поставено по адм. дело 460/2013 г. по описа на Административен съд - В. Т. /АСВТ/ в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ 12/1202404/22.01.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение 183/19.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период на м. 12.2009 г. на Р. П. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 105, 67 лв. и са определени съответните лихви в размер на 394, 68 лева. Касаторът обжалва решението и в частта, с която Д ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Р. П. сума в размер на 203, 01 лева. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АСВТ в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба Р. М. П., не изразява становище по основателността на касационната жална на ДД ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП.

Р. М. П. от гр. М., чрез процесуалния си представител адв.. П., обжалва Решение 121 от 09.04.2014 г., поставено по адм. дело 460/2013 г. по описа на Административен съд - В. Т. /АСВТ/ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ 12/1202404/22.01.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение 183/19.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Касаторът обжалва решението и в частта, с която Р. П. е осъден да заплати на Д ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП сума в размер на 906, 45 лева. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - В. Т. при ЦУ на НАП, в писмен отговор на касационната жалба взема становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА 12/1202404/22.01.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение 183/19.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с който на Р. П. за данъчен период на м. 12.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 105, 67 лв., а за данъчен период м. 11.2011 г. е начислен ДДС в размер на 22 679, 94 лв., и са определени лихви общо за двата периода в размер на 3 249, 78 лева.

С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отменил по жалба на Р. П., Ревизионен акт 12/1202404/22.01.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение 183/19.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчен период на м. 12.2009 г. му е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 105, 67 лв. и са определени съответните лихви.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. С обжалваното решение съдът е приел, че осъществяването на процесните доставки е доказано и отказът за приспадане данъчния кредит по фактурата, издадена от Трансбилдинг ЕООД за данъчен период м. 12.2009 г., е незаконосъобразен. В останалата част, по отношение начисления ДДС в данъчен период м. 11.2011 г., съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел за безспорно установено, че Петров е дерегистриран по ЗДДС на 08.11.2011 г., с акт за дерегистрация, който е породил правните си последици в този период, налице са активи, за които данъкът не е начислен, съгласно чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в данъчен период м. 11.2011г., поради което е обосновал извод за правилното му начисляване от органа по приходите.

По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- В. Т.: Жалбата е неоснователна.

Решението в частта по отношение на доставката извършена от Трансбилдинг ЕООД е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Предмет на доставката са услуги по договор от 15.12.2009 г., а именно ремонт на офис. П. на спора в тази му част е реалността на доставката обективирана във фактура 17/29.12.2009 г., издадена от Трансбилдинг ЕООД и съответно налице ли е неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за обоснован дадения от първоинстанционния съд положителен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесната фактура. Административният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност, като е ценил всички доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорната фактура е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 9 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата.

Касаторът неоснователно твърди, че доставката не е извършена от лицето вписано като доставчик във фактурата. Следва да се отбележи, че са представени множество документи и са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставката от Трансбилдинг ЕООД. Последните са именно договор от 15.12.2009 г., банково извлечение от разплащателна сметка, декларация от ревизираното лице, протокол от 17.12.2010 г. за установяване извършването и заплащане на натурални видове СМР, количествено-стойностна сметка и счетоводни регистри и извлечения на жалбоподателя и доставчик. Освен посочените са представени и количествено-стойностна сметка/оферта. От своя страна съдебно-икономическата експертиза е отчела разходи за заплати и осигуровки, за амортизации и материали при Трансбилдинг ЕООД. По делото е изяснена техническата и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на процесната услуга. Предаването на последната е осъществено с приемо-предавателен протокол от 17.12.2010 г. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама.

Твърдението на касатора, че Петров е ползвал данъчен кредит за доставка, която реално не е била извършена от доставчика към момента на издаване на фактурата, е неоснователно. Налице е надлежно плащане, видно от банково извлечение, същото е осъществено в деня на издаване на фактурата. П. П. е бил изряден, а плащането по фактурата реално. Дори да се приеме, че извършеното плащане е преди изпълнението на услугата, същото се явява авансово и е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, при което данъкът става изискуем. Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начислен ДДС, при който не възниква право на приспадане на данъчен кредит.

Съдът правилно е счел, че отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит е незаконосъобразен.

Предвид което решението на Административен съд В. Т. в частта на признато право на данъчен кредит в размер на 3 105, 67 лв. лева по фактура 17/29.12.2009 г., издадена от Трансбилдинг ЕООД, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Р. М. П. от гр. М.: Жалбата е неоснователна.

По отношение на възражението за нищожност на РА за данъчен период м. 10 и м. 11.2011 г. съдът правилно и законосъобразно е мотивирал решението си, като е посочил, че при повторната ревизия не започва нова такава, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения РА. Издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ след отменително решение на ДД ОДОП /с предходно наименование директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението/ В. Т. при ЦУ на НАП, не е действие, с което започва ново производство, а за продължаване на същото съобразно указанията на решаващият орган. Разпоредбите на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК налагат необходимостта от издаване на Заповед за възлагане на ревизия. Правилно съдът е счел, че не е налице законова забрана при повторна ревизия обхватът й да бъде разширяван, като в частта за разширения обхват ревизията се явява първа. В този случай, правото на защита на ревизираното лице не е нарушено, предвид факта, че при депозиране на основателна жалба срещу частта от РА, с която са определени задължения за добавените с новата ЗВР периоди, РА в тази част може да бъде отменен от горестоящия административен орган и да бъде проведена повторна ревизия в конкретния обхват. Тогава няма да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Освен изложеното, процесуално действие е в изпълнение на задължителните указания на решаващия орган, дадени в т. 4 от отменителното решение, а именно Да се прецени налице ли са основания за разширяване на обхвата на новата ревизия до датата на дерегистрацията по реда на ЗДДС. Още едно обстоятелство, което следва да бъде отбелязано е, че включването на нови периоди с новата ЗВР, отговаря и на принципа за процесуална икономия.

По отношение на авансови плащания към Аполон груп ЕООД по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, съдът правилно е приел, че представляват активи по смисъла на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Анализирайки обстойно характерът на авансовите плащания, Закона за счетоводството /ЗСч/, Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия и ч частност Счетоводните стандарти /СС/ 1 - Представяне на финансови отчети, съдът е преценил, че изводите на органа по приходите са правилни и законосъобразни, като е приел, че авансовите плащания представляват налични активи. Предвид специфичният характер на притежавания актив /аванс/, стойността му се определя по балансова такава, която реално съвпада с номиналната стойност на самите плащания.

Касаторът навежда твърдения, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 ЗДДС, действаща към процесния период. Последната предвижда, че за данъчна основа се приема пазарната цена. В настоящия случай, съдът правилно е разграничил приложимостта на нормите при определяне данъчната основа. Посочил е, че е налице актив аванс, а не недвижим имот представляващ дълготраен материален актив. Видно от Счетоводен стандарт 1 е, че като нетекущ, дълготраен материален актив са описани - предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане /статия 4, група, раздел Б от част "Актив" от формата на счетоводния баланс, представена в посочения стандарт/. От анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че платеният аванс за придобиване на ДМА е приравнен на ДМА. В случая, за да се установи стойността на тези активи към датата на дерегистрацията следва да се приеме балансовата им такава, доколкото методите за определяне на пазарна цена не намират приложение предвид характера на самия актив, а именно аванси.

Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и като е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е достигнал до правилен извод, че предвид специфичния характер на тези активи /аванси/ не съществува обективна възможност да се определи стойност към датата на дерегистрацията, различна от номиналната стойност на самите плащания. В своето заключение вещото лице посочва, че жалбоподателят притежава активи по смисъла на ЗСч на обща стойност възлизаща на 113 399, 72 лева, която съвпада с установената за този данъчен период от приходната администрация. Обоснован е извода на Административен съд В. Т., че РА в тази част е правилен и законосъобразен и като такъв правилно на РЛ е начислен ДДС в размер на 22 679, 94 лв., и са определени лихви.

Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд. Предвид което решението и в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от настоящия касационен съдебен състав не се установи да са налице нарушенията, сочени от касаторите, които да водят до отмяна на решението. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Относно разноските, като се има предвид изхода на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 121 от 09.04.2014 г., поставено по адм. дело 460/2013 г. по описа на Административен съд - В. Т..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П./п/ В. Ш.

С.П.