Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Г. И. П. от гр. П., срещу заповед с рег. № К-2355 от 24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административния акт съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. По същество се иска неговата отмяна поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт. След като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол е заповед на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с главен инспектор Г. И. П. – началник на група „Отбранително-мобилизационна подготовка” при ОД на МВР – Пазарджик, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити.

Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова – ДВ, бр....