Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Е"ЕООД са установени публични задължения както следва: корпоративен данък за довнасяне за 2008година в размер на 22, 27лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 39, 79лева; корпоративен данък за довнасяне за 2009година в размер на 66, 80лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 5, 16лева; както и в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 59, 38лева за д. п. м. февруари 2008година, ведно с прилежащата лихва в размер на 14, 99лева и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. декември 2008година и м. декември 2009година в размер общо на 7 136, 34лева ведно с прилежащата лихва за забава в размер общо на 1294, 25лева.
Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС-Пловдив е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и не е допуснато нарушение на материалния закон.Касационната жалба е сравнително кратка и напрактика в нея се излагат отново фактически и правни доводи на "Е"ООД в жалбата против РА, на които решаващия съд много обстойно и задълбочено е дал отговор.Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА.Представените с касационната жалба доказателства са взети предвид при извършването на ревизията и постановяване на първоинстанционното решение, а представения протокол за осчетоводяване на излишъка е без доставерна дата поради и което не следва да бъде кредитиран. Основните възражения в жалбата касаят отказаното с РА право на данъчен кредит в размер на 59, 38лева за д. п. м. февруари 2008година ведно с прилежащата лихва в размер на 14, 99лв. и допълнително начисления ДДС за д. п. месец декември 2008година и месец декември 2009гр общо на 7 136, 34лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на общо 1294, 25лева.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства и твърдения на жалбоподателя и необосновано не е възприето заключението на вещото лице във връзка с извършена от него инвентаризация на 30.05.2010година и установени излишъци. В хода на административното производство е установено, че дружеството не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на различни видове стоки, издадени от десет доставчика. Констатирано е, че стоките, посочени в тези фактури са реално продадени на задълженото лице, отразени са в счетоводството на доставчиците, данъкът по тях е начислен като задължение към бюджета. Плащанията са извършени в брой при доставката на стоките. Доставените стоки са транспортирани до търговските обекти на купувача с транспортни средства на фирмите доставчици, респективно с транспортни средства на купувача, когато стоките са получавани направо от склада на доставчика. Не са налице доказателства придобитите по тези фактури стоки да са заприходени по сметка 304"стоки".Няма и доказателства, че при извършените инвентаризации през процесните периоди -2008 и 2009година да има осчетоводени липси или излишъци. Ето защо правилен е извода на ревизиращия орган, че стоките предмет на спорните фактури са реализирани от дружеството без това да е документирано по надлежния ред и без да е начислен следващия се размер на ДДС по повод осъществените облагаеми доставки.С оглед на това обстоятелство обоснован се явява и извода на данъчния орган за укрит приход от продажбата на тези стоки и неотчетен касвен данък като задължение към бюджета.Правилно основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството през 2010година, като са включени в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 06.2010година. От представената оборотна ведомост е видно, че към 01.01.2010година е налице начално салдо на сметка 304"стоки" и няма данни за излишъци или за липси на стоки. През ревизираните отчетни периоди дружеството не е извършвало счетоводни записвания на фактурите в хронологичен ред, каквото е изискването на чл. 2 от ЗСч. Приходите и сделките е следвало да се начисляват към момента на възникване на сделките, а не в по-късен момент, в случая както твърди дружеството две години по - късно. Ето защо правилно административния съд е приел за недоказани твърденията на оспорващия, че именно стоките, констатирани като налични през м. май 2010година при проведената извънредна инвентаризация, са именно стоките, доставени с процесните фактури през 2008 и 2009година. Дружеството към края на всяка от процесните години - 2008 и 2009година е извършвало пълна инвентаризация, за която са съставяни съответните инвентаризационни описи от 31.12.2008година и 31.12.2009година. При тези пълни инвентаризации не са открити каквито и да било разлики между счетоводно заведените наличности от стоки, съобразно движението по материалната сметка за всяка една от процесните години и реално намерените на място такива. Не е оспорено, че стоките по процесните фактури са получени към периода на издаване на първичните счетоводни документи- 2008 и 2009година.Ето защо е следвало при осъществените инвентаризации в края на всеки от тези периди при наличието им и при липсата на съответното осчетоводяване да се констатират и съответно да се осчетоводят излишъци, което в случая не е налице. С оглед изложеното правилно съдът не е кредитарал и заключението на вещото лице в тази му част.
Решението е правилно и в частта относно установените на дружеството задължетния по ЗКПО за 2008година и 2009година. В хода на производството е констатирано, че някои от издадените фактури на търговеца за доставка на стоки за 2008 и 2009година не са намерили отражение в счетоводните регистри и дневници за покупки на ревизираното лице. Прието е, с оглед извършените пълни инвентаризации в края на всеки от процесните периоди, че не са налице излишъци или липса на активи и такива не са осчетоводени от ревизирания субект. Правилен е извода на данъчния орган, че стоките, доставени по процесните фактури през съответните периоди на издаването им не са заприходени по сметка 304"стоки", а при извършената инвентаризация не са открити и осчетоводени излишъци. Обосновано с оглед на тези констатации е прието, че тези стоки са реализирани на вътрешния пазар най-късно до края на съответната година, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива. Налице са обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 1 от ДОПК - данни за укрити доходи.Правилно основата за за облагане с корпоративен данък за процесните 2008 и 2009година е определена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
При законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. АС-Пловдив е приел, че от събраните в съдебната фаза доказателства не се установяват факти, които да обусловят извод за неправилност при определяне на данъчната основа в РА. С оглед разпределянето на доказателствената тежест по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК този извод следва да бъде приет за правилен.
На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил подробни мотиви в обжалваното решение, които настоящия състав споделя изцяло и не смята за нужно да преповтаря.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни.
По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2060/02.12.2011 г., постановено по адм. д.591/11 г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ц. Т./п/ Б. Ц. Б.Ц.