Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба, подадена от П. В. В., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, срещу заповед № К-2675/07.11.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон като счита, че не са налице фактическите и правни основания за освобождаването му от служба по този ред, не му е дадена възможност да вземе становище и да посочи доказателства и е издадена при несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят П. В. В.към 31.10.2013 г. има 28 години, 0 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 26 години и 01 месеца и 0 дни. Изготвено е предложение от ВНД директора на СДВР от 01.11.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение поради наличие на осигурителен стаж, отговарящ на условията на чл. 69 КСО. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР прекратява служебното...