Съдебното производство по раздел първи от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба от С. С. С. от гр. П. против Заповед № К-8541/23.Х.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. І, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 226, ал. І, т. 3, предложение първо и ал. ІІ от Правилника за приложение на ЗМВР /ППЗМВР/ му е наложено наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, с искане да се отмени като незаконосъобразна поради противоречието и с материално правните разпоредби на ЗМВР и постановена при съществени нарушения на административно производствените правила-отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в приложена по делото писмена защита от 1.ІV.2010 г. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът-Министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представени писмени бележки от 15.ІV.2010 г. оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 168 от АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства-цялата административна преписка, както се твърди в съпроводителното писмо на ВНД директор Р. Д. вх. № 18975/9.ХІІ.2009 г. на ВАС, поотделно и в тяхната съвкупност, и като провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от активно легитимирана страна против акт, който подлежи на съдебен контрол, в законния срок и разгледана по същество е основателна.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила-отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Разпоредбата на чл. 229, ал. І от ЗМВР предвижда...