Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция” в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., срещу решение №289 от 13.12.2010г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №325/2010г.

С обжалваното решение съдът отменил негова заповед №90017 от 27.08.2010г., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на В. Н. М.и е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът не обсъдил доказателствата по делото в пълнота и в съответствие с разпоредбите на НПК и ЗАНН. В нарушение на материалния закон, без да отчете, че са налице условията на чл. 157, т. 4 ЗДвП, постановил акта си. Не отчел, че наказателните постановления са издадени и връчени от различни административнонаказващи органи. Представя справка за издадените на Механджийски наказателни постановления, списък на полицейските управления, в които са контролните органи – издатели, писма, удостоверяващи връчването на постановленията и копие от наказателно постановление №4559 от 22.12.2004г. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – В. Н. М.и, счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на съда е правилно, тъй като наказателните постановления не са му връчвани. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и направил обоснован извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 157, ал....