Производството по делото е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Р. В. С. от гр. С., против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-15-897/13.11.2009 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДС, ПМС № 265/13.11.2009 г. и поради съкращаване на длъжността, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. Разпоредено е да му се изплатят обезщетенията, които се полагат на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДС.

Недоволен от МЗ, Славов я обжалва. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразността `и, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДС. Моли тя да бъде отменена.

Ответникът - министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), приема за установено следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността "директор" на Областна дирекция „Земеделие”, Габрово, към Главна дирекция "Земеделие" при Министерство на земеделието и храните (МЗХ). С оспорената заповед министърът е прекратил служебното му правоотношение на посочените правни и фактическо основания, считано от 13.11.2009 г.

С ПМС № 265/2009 г. за приемане на Устройствен правилник (УП) на МЗХ и създаване на областни дирекции "Земеделие", са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ. Посочено е, че областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка, със седалище областните центрове като дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с УП, издаден от министъра. В чл. 3 от ПМС № 265/2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Съгласно длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД 09-27/13.01.2009 г., Областна дирекция „Земеделие” Габрово, е структурно звено към Главна дирекция „Земеделие”. По силата на извършената административна промяна с цитираното ПМС, в длъжностното разписание на МЗХ, утвърдено със Заповед № РД 09-892/13.11.2009 г., продължава да съществува Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”, но са изключени областните дирекции „Земеделие".

Установено по делото е, че след преструктурирането на Областните дирекции „Земеделие” в юридически лица на бюджетна издръжка, министърът е сключил трудов договор с С. И. С. за длъжността "директор" на Областна дирекция "Земеделие" – Габрово, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда във вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДС.

С ПМС № 265/2009 г. е извършено преобразуване на администрацията, поради което с § 1, ал. 1 от неговите ПЗР е предвидено запазване на трудовите и служебните правоотношения на служителите по реда на чл. 123 от КТ, респективно чл. 87а от ЗДС. В рамките на отделянето и обособяването на областните дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации, с чл. 3 е разписано преобразуване на правоотношението за длъжността "директор" на тези административни звена. След извършената структурна промяна служебното правоотношение за длъжността "директор" на Областна дирекция "Земеделие" – Габрово е престанало да съществува. Правилото на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 265/2009 г. определя директора като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, чието правоотношение възниква по силата на договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра. Член 19, ал. 4, т. 4 от ЗА предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, се считат за органи на изпълнителната власт. Следователно, длъжността "директор" не е част от администрацията по смисъла на чл. 12 от ЗА и правоотношението, което възниква на основание договор по чл. 3, ал. 3 от ПМС № 265/2009 г. не е служебно такова. След влизане в сила на ПМС № 265/2009 г., правопораждащ юридически факт за заемане на длъжността „директор” на Областна служба "Земеделие" е сключването на договор между министъра и лицето, а не заповед за неговото назначаване. Към момента на влизане в сила на посоченото ПМС, в резултат на нормативно регламентираното преструктуриране на администрацията, служебното правоотношение между министъра като орган по назначаването и лицето, заемало длъжността директор на преобразуваните областни дирекции "Земеделие", се прекратява и вече не съществува. Поради това и в приетото длъжностно разписание на МЗХ, областните дирекции "Земеделие" не фигурират като административни структури към Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", а длъжността "директор" на същите е заличена. При липсата на правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДС и да изпълнява правомощията си по служебно правоотношение, въпросът дали е налице идентичност между функциите и задачите, присъщи на длъжността, заемана от жалбоподателя и тези, предвидени за длъжността "директор" на новите специализирани териториални администрации, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед.

В изложения по-горе смисъл е и практиката на петчленните състави на ВАС, изразена в решенията по адм. дела №№ 8478/2010, 9073/2010, 9812/2010 и други.

С оглед на изложеното се налага извода, че по отношение на Славов са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, поради което жалбата е неоснователни и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. С. от гр. С. , против заповед № РД-15-897/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните.

Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.И.