Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК.

Образувано е по жалба на И. А. В. от гр. Д.ад, против заповед № РД - 46 - 286 от 20.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която е определен размерът на дължимото обезщетение - 313 дка, по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по негово заявление вх. № 94-592 от 04.02.2008 г. като наследник на бежанеца И. Т. В.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по отменителните основания на чл. 146, т. 1-5 АПК, като се иска отмяна на административния акт и признаване на право на обезщетение за пълния размер на посочените земи.

Ответната страна - министърът на земеделието и храните, представляван от юрк.. Н., с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК настоящият състав намира, че издаденият административен акт в оспорената част е незаконосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, предвид следното:

Административното производство е образувано по искане от И. А. В., депозирано в Министерството на земеделието и храните на 04.02.2008 г., в качеството му на наследник на И. Т. В., за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ без изрично посочване на вида на обезщетението - с поименни компенсационни бонове или със земя от държавния или общинския поземлен фонд. Със заявлението оспорващият е представил удостоверения за наследници на И. Т. В.,...