Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от Държавна агенция по горите срещу решение № 851 от 29.10.2008г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 29-ти състав по адм. д.№ 1497/2008г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Втора касационна жалба срещу същото решение е подадена от Д. П. Х.. С тази касационна жалба са мотивирани доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Този касационен жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответниците по касационните жалби С. И. Р. и М. А. Р. с писмени възражения са изложили доводи за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 109 от 22.01.2008г. на председателя на Държавна агенция по горите. С оспорения административен акт е отказано издаване на заповед за продажба на недвижими имот – частна държавна собственост по преписка с вх.№ 94-СС-55 от 25.01.2007г. на ДАГ и вх.№ 94-В-82 от 16.02.2004г. на МЗГ за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ от ДГФ, образувана по заявление на В. П. Ш.. Решаващият съд е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че отказа е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод е обоснован с факта, че в хода на производството по издаване на административния акт в резултат на сключена транслативна сделка е прехвърлено правота но собственост върху сградата, поради което и на основание субсидиарно приложимия чл. 121 от ГПК отм. , административния орган е следвало да прецени настъпилото правоприемство и да постанови позитивен административен акт, с който да признае правата на лицето придобило материалното право на собственост по отношение на постройката. Съдът е приел, че законовите условия за признаване на правата по §123 от ПЗР на ЗИДЗГ, обн.Дв бр. 16/2003г. е постройката да е съществувала пред влизане на закона в сила и подаване на заявление в преклузивния срок. Тези изисквания са били налице, поради което мотивите на административния орган да постанови оспорения отказ са преценени от решаващият съд като незаконосъобразни. След отмяна на заповедта съдът е изпратил преписката за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Съгласно разпоредбата на §123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ, обн. Държавен вестник бр. 16/2003г. лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване. С този текст е предвиден облекчен привилегирован ред за придобиване на право на собственост върху земи, включени в държавен горски фонд. Както всяка предвидена законова преференция и тази е обвързана с определени кумулативни материално правни предпоставки за признаване на това право, както и с определен в ал. 2 преклузивен срок за подаване на заявление.

Основния спорен въпрос в случая е този дали приобретателят на постройката може да се ползва от предвиденото преференциално право на закупуване на терена, в случай че е придобил това право след изтичане на преклузивния срок за подаване на заявление. В този смисъл са и мотивите за постановения отказ. Необосновано решаващият съд е приел, че в случая е налице процесуална субституция позовавайки се на разпоредбата на чл. 121 от ГПК отм. . Разпоредбата на чл. 144 от АПК препраща към приложението на Гражданския процесуален кодекс, но само за неуредени въпроси в Дял трети - „Производство пред съд”. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1 от ГПК отм. – разпоредбите на този кодекс се прилагат за производства пред съд. Необосновано в случая съдът е приел приложение на процесуалната субституция за производството по издаване на административен акт пред административния орган. Основен правен принцип е забраната за прилагане на процесуалните норми по аналогия, поради което не може да се приеме, че процесуалната норма уреждаща встъпването на приобретателя в производството пред съд може да се приложи и за производство по издаване на административен акт. Този извод се налага и с оглед факта, че Административнопроцесуалния кодекс не предвижда изрично препращане към разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс за производствата по Д. В. – „Производства пред административни органи”. При това положение не може да се приеме, че в административното производство по издаване на административния акт по силата на цитираната процесуална норма приобретателят е встъпил в правата на заявителя, като е обективирал това с конклудентни действия. Без правно значение е клаузата от договора за прехвърляне на постройката, съобразно която продавача отстъпва правото за узаконяване на сградата и закупуване на нормативно определената прилежаща площ от ДГФ, за което е подал заявление пред МЗГ. В административното правоотношение по издаване на индивидуален административен акт правоимащият упражнява субективно, потестативно, публично право. Това право не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, в какъвто смисъл е клаузата по т.ІV от договора от 14.12.2005г. При прехвърляне на права, които съставляват материалноправни предпоставки за упражняване на публичното право, за приобретателя възниква правото на това основание да поиска издаване на административен акт. В случая обаче прехвърлянето на постройката е станало след като е изтекъл предвиден преклузивен срок за заявяване на правата по §123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ, обн.Държавен вестник бр. 16/2003г., поради което приобретателя на постройката не може да се ползва от законовата преференция, тъй като действието на тази норма е ограничено в срока на преклузията, уреден с разпоредбата на ал. 2. Не може да се възприеме тълкуването на разпоредбата на §123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ, обн.Държавен вестник бр. 16/2003г., което ответниците по касационните жалби дават с депозираното писмено становище по същество на спора. Правото на приобретатели да закупят при преференциални условия прилежащия терен, част от ДГФ, е обусловено от подаване на заявление в срока по ал. 2, което в случая няма как да е сторено от тях, тъй като са закупили постройката повече от година след като е изтекъл този срок.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства следва да бъде постановено ново решение по същество на спора.

Настоящият състав приема, че оспорения отказ е законосъобразен. Правилно административния орган е счел, че по отношение на заявителя В. П. Ш., подал искането си в срока по §123, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗГ, обн.Държавен вестник бр. 16/2003г. не са налице материалните предпоставки за признаване на правото му да придобие собственост на прилежащия терен, част от ДГФ, тъй като в хода на производството по издаване на административния акт той е прехвърлил правото на собственост по отношение на постройката. Правото не може да бъде признато и на приобретателя на постройката, тъй като той е придобил собствеността след като е изтекъл срока за подаване на заявлението за закупуване. По изложените вече съображения, настоящият състав прие, че приобретателя не може да встъпи в производството по издаване на индивидуален административен акт, образувано по заявлението на В. Ш..

По тези доводи оспорения административен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 851 от 29.10.2008г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 29-ти състав по адм. д.№ 1497/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. И. Р. и М. А. Р. против заповед №109 от 22.01.2008г. на председателя на Държавна агенция по горите, с която е отказано издаване на заповед за продажба на недвижими имот – частна държавна собственост по преписка с вх.№ 94-СС-55 от 25.01.2007г. на ДАГ и вх.№ 94-В-82 от 16.02.2004г. на МЗГ за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ от ДГФ, образувана по заявление на В. П. Ш.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. Т.Х.