Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. от гр. С., чрез процесуалния й представител, против Решение № 6274/16.10.2013 г., постановено по а. д. № 6693/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маркова против Заповед рег. № 04-1578/27.05.2013 г., издадена от полицейски орган В. Г. Д. - младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, с която е постановено задържането й за срок до 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Недоволна от решението, Маркова го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно и моли отмяната му. Твърди, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано.

Ответната страна – В. Г. Д., оспорва касационната жалба.

Прокурорът счита касационната жалба за основателна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Безспорно по делото е, че с обжалваната от Маркова заповед е постановено задържането й за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Доводът за необоснованост на обжалваното решение се основава на твърдението на касаторката, че в хода на съдебното производство пред АССГ административният орган е представил доказателства, които не установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от нея престъпление. Той е неоснователен. Както многократно се е произнасял в практиката си ВАС, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1...