Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление – Л. В. против решение № 2284 от 08.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2825/2010 г. по описа на Административен съд гр. В.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена.

Ответникът – Г. Л. И., в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстнанционният съд е отменил заповед № 27/18.06.2010 г. на началника на Гранично полицейско управление – Л. В., с която на Г. Л. И. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

За да постанови този резултат Административен съд гр. В. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ППЗМВР и Инструкция № Із-435/15.03.2007 г., поради което е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправната норма на чл. 23, ал. 4 от Инструкция № Із-435/15.03.2007 г. за вида, издаването, ползването, подмяната, отчета и съхраняването на служебните документи за самоличност на служителите на МВР и на картите и пропуските, издавани на държавни служители от други...