О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……

Гр. София, ……… 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ : М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1976 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Б. М., Г. Б. Р. и Б. К. А., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Ц. Д., срещу въззивното решение № 146/17.06.2025г., постановено по в. гр. д. №192/2025г. на Окръжен съд – Габрово, с което след отмяна на решение № 10/ 13.01.2025г. по гр. д. № 945/2023г. на РС - Севлиево в обжалваната му част, са отхвърлени исковете на касаторите срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД за присъждане на всеки от тях на сума в размер на 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба - Г. К. Тсунис, настъпила при ПТП на 09.09.2018г.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателите неправилно въззивният съд е преценил, че не се установява от събраните по делото доказателства съществувалата силна и изключителна привързаност между ищците и тяхната баба. Касационните жалбоподатели считат, че са доказали надлежно, че родителите на Т. М. и Г. Р. са работели в чужбина и внучките са били отгледани от баба си, а третият внук – Б. бил често при нея. Сочат, че съдът не е обсъдил, че адресната регистрация на двете внучки е на адреса на починалата Г. Тсунис, а се е концентрирал върху свидетелските показания, които не е кредитирал като противоречиви и дадени от заинтересовани от изхода на спора лица. По подробно изложените доводи касаторите претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковите им претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се изтъква наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Следва ли внук/внучка да бъде обезщетен за неимуществени вреди от смъртта на баба си, която е изпълнявала родителски функции, включително са живели в едно домакинство и е замествала отсъстващите в чужбина родители на детето?“; 2. „Налице ли е в тази хипотеза особено близка връзка с починалия, каквато визира Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?“; 3. „Следва ли да се приеме, че представляват подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди страданията, причинени от смъртта на баба, при установено съществуване на дълбока и трайна емоционална връзка, включително болките, свързани с невъзможността на починалата да продължи участието си в живота на своите внуци?“; 4. „Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?“.

Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по първите три въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222/04.04.2024г. по гр. д. № 347/2023г. на ВКС, 4 г. о., решение № 43/27.04.2022г. по т. д. № 597/2021г. на ВКС, 2 т. о., решение № 26/04.06.2019г. по т. д. № 1505/2016г. на ВКС, 2 т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г., на ВКС, 2 т. о., решение № 17/18.03.2021г. по т. д. №291/2020г. на ВКС, 2 т. о. и др., а по последния въпрос – в противоречие с решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, 2 т. о., решение № 55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, 1 т. о. и др.

Ответникът по касационната жалба - „ ЗД БУЛ ИНС“ АД оспорва същата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Г. по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2025г. Твърди, че не са поставени относими правни въпроси, а несъгласието на касаторите с преценката на гласните доказателства от съда не е касационно основание по смисъла на чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно констативния протокол за ПТП и присъдата по НОХД № 11/2020г. на ОС – Габрово, произшествието е настъпило по вина на Т. И. Т., който като водач на лек автомобил „Мерцедес“, с ДК [рег. номер на МПС] , при извършване на маневра изпреварване, е причинил по непредпазливост смъртта на пътуващата на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан, Г. К. Тсунис от [населено място]. Пострадалата при удара изпаднала от автомобила и попаднала под същия. Окръжният съд от приложените удостоверения за наследници и актове за раждане е възприел, че Г. Тсунис е оставила като наследници по закон своята дъщеря – С. А. З., майка на двете ищци – Т. Р., родена през 1994г., и Г. Р., родена през 1998г., както и син – К. А. А. / съгласно удостоверение за идентичност на имена – К. А. А./ - баща на третия ищец – Б. А., роден през 2002г.

Въззивният съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели – дядото на ищците – А. Х. А. и неговата съпруга – Вейлие А., е приел, че Г. е полагала грижи за внучките си Т. и Г., когато родителите им работели в чужбина, а внукът Б. живеел при майка си, но и при баба си бил редовно. Окръжният съд е приел, че твърденията на ищците, че са били отгледани от баба им, са недоказани, тъй като било установено, че те са оставали при нея, когато родителите им работели в чужбина, но това е в рамките на традиционните, обичайни отношения. Въззивният съд е посочил, че няма доказателства бабата да е заместила изцяло грижата на родителите по възпитание и отглеждане на децата, като в свидетелските показания не се сочел и конкретизирал периода, през който родителите са били в чужбина и колко дълги са били отсъствията им. Посочил е, че показанията на свидетелите, които освен че са противоречиви и неконкретизирани, следва да се преценяват съгласно чл. 172 ГПК като на заинтересовани лица, не установяват различни отношения от традиционните за семействата в страната и не се доказва изключителна връзка между починалата и внуците й. С така изложените мотиви, съдът е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете в уважения им размер. Исковите претенции за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. са били отхвърлени още с първоинстанционното решение, което е влязло в сила в тази си част като необжалвано.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първите три поставени от касаторите въпроси са взаимосвързани и са с оглед становището им, че неправилно въззивният съд е преценил въз основа на събраните доказателства, че те не са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им, поради което следва да бъдат разгледани заедно. Настоящият съдебен състав намира, че така поставените въпроси не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката на отделните факти и събраните доказателства по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, като не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.

Независимо от горното, тези въпроси не удовлетворяват и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на който се позовават касаторите. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно тази практика материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според Тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най - близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбоко емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. Въззивният съд в съответствие с горепосочената практика е приел, че между ищците като внуци и починалата им баба са били налице позитивни и добри емоционални отношения, но не е доказана изключителна близост. Счел е, че не е установено да е налице заместваща родителската грижа от страна на бабата спрямо тримата ищци и претърпени неимуществени вреди при дължимото пълно и главно доказване. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че не е налице материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което изключва наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Последният поставен от касаторите въпрос относно задълженията на въззивния съд е процесуалноправен и удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице соченото допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се подчертава, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение №60155/16.08.2021г. по гр. д. №3441/2020г. на ВКС, IV г. о., решение №72/25.06.2018г. по гр. д. №1934/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №247/06.01.2020г. по гр. д. №540/2018г. на ВКС, III г. о., решение №52/07.06.2017г. по гр. д. №3463/2016г. на ВКС, I г. о. и други, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Апелативният съд е процедирал съгласно горепосочената практика, като е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обосновал е какво възприема от техния анализ, включително и от свидетелските показания на дядото на ищците и неговата съпруга, които е приел, че са противоречиви, неконкретизирани и дадени от заинтересовани от изхода на спора лица. Твърдяното от касаторите необсъждане на доказателства във връзка с адресната регистрация на ищците Т. М. и Г. Р., пълнолетни към датата на ПТП внучки на починалата, не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване, тъй като противно на соченото от жалбоподателите такива писмени доказателства не са представени по делото и липсва такъв довод, изтъкнат от ищците във въззивното производство – нито в отговора на въззивната жалба, нито в писмената защита. Обстоятелството, че тези ищци в исковата молба са посочили като свой адрес същия като на починалата им баба, не съставлява събрано по реда на ГПК писмено доказателство, което да е следвало да бъде обсъдено от въззивния съд, още повече, че категорично се сочи и от двамата свидетели, че след завършване на образованието, което е преди настъпване на ПТП, ищцата Г. Р. е заминала и живее в Х., а ищцата Т. М. предвид промяната на фамилното име е омъжена и има свое семейство. Предвид горното не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. В случая фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Касаторите извеждат доводите си за очевидна неправилност с твърдяно явно несъответствие на правните изводи на въззивния съд с тези на ВКС по сходни казуси по приложението на чл. 52 ЗЗД, но така изтъкнатите твърдения предпоставят обсъждане и преценка на доказателствата по делото. Разликата в произнасянето на съда по делата за обезщетяване за неимуществени вреди на лица от кръга на легитимираните по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС произтича от различието във фактите и обстоятелствата, установени от събраните доказателства по всеки отделен спор. С оглед горното не се установява основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора, разноски не се следват на касаторите. От ответната страна не е заявено искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №146/17.06.2025г., постановено по в. гр. д. №192/2025г. на Окръжен съд – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.