Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 10276/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка против решение № 4510/07.07.2021г. по адм. д. № 6980/2019 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствите правила и необоснованост и моли да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски по делото.

Касационна жалба против решение № 5109/06.08.2021 г. по адм. д. № 6980/2019 г. на Административен съд – София-град е подадена от П. Смолички, чрез адвокат Стойкова. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба, като обосновано е определил обезщетение за имуществени вреди в размер на 2216,85 лева, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Съдът е изложил обосновани мотиви, съобразени с фактите по делото и приложимия материален закон. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба от П. Смолички срещу Българска народна банка /БНБ/, с искане за присъждане на сумата от 2216,85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., през който не е имал достъп до средствата си, депозирани в „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/, поставена за същия период под специален надзор на БНБ, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на нарушението на 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

С решение № 4510/07.07.2021 г. по адм. д. № 6980/2019 г. на АССГ съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на П. Смолички на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 2216.85 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сторените в настоящето производство разноски в размер на 831,86 лева.

С решение № 5109/06.08.2021 г., постановено по същото дело, е допълнено Решение № 4510 от 07.07.2021 г., като е отхвърлено искането на ищеца П. Смолички за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, считано от 04.12.2014 г. до 21.06.2019 г.

Съдът е приел, че искът е допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от практиката на СЕС. Според съда, БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, поради това, че е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите.

Съдът се е позовал на Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, че разпоредбата на чл. 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган.

Съдът е приел наличието на предпоставка за отговорността на БНБ с оглед изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект. След като тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност в императивния 5-дневен срок и това не е сторено, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. При тези данни съдът е приел за доказани имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.

При определяне на размера на вредите и периода, за който се дължат, съдът е приел, че ако БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. От 26.07.2014 г. реално ищецът е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ, тъй като решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г. – когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, след тази дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 06.12.2014 г. липсва причинно-следствена връзка.

Обжалваните решения са правилни. Съдът е изложил обосновани мотиви, съобразени с фактите по делото и приложимия материален закон.

Към датата на предявяване на исковата молба в българското законодателство липсват специални процесуални норми, регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки взимат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Цитираната разпоредба на ДЕС не предвижда иска за ангажиране отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС, но материалноправните му предпоставки са изведени ясно в практиката на Съда на ЕС, който приема, че принципът на извъндоговорната отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюза. Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл. 4, § 3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество.

Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила и компетентния национален съд за разглеждане на спорове по повод посочената по-горе отговорност, а предоставя това правомощие на държавите членки в съответствие с принципа на процесуална автономия, ограничени от принципите на равностойност и ефективност. Освен това, правото на достъп до съд и на ефективна съдебна защита са изрично закрепени в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Макар определянето на компетентните юрисдикции и на процесуалния ред за предявяване на иск за отговорност на държавата на основание правото на Съюза да попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, те са длъжни да отстранят по реда на националното право последиците от причинените от държавата вреди, при това при спазване на принципите на ефективност, налагащ националните процесуални правила да гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на равностойност, изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на вътрешното право.

Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на общностното право, принципно не трябва да се различават от тези, които уреждат отговорността на Общността при сравними обстоятелства. Защитата на правата, които частноправните субекти извличат от общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е причинил вредата.

Както следва и от решението по дело С-571/16, националният съд е този, който следва да определи пред кой съд и по кой ред трябва да се разгледа предявеният иск. Основният въпрос, на който следва да бъде отговорено в тази връзка, е дали задължението на БНБ по чл. 1 § 3, i) от Директивата е административно и в тази връзка действа ли БНБ като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК.

Българска народна банка функционално и организационно не принадлежи към системата на администрацията. Тя се отчита пред Народното събрание, което, наред с Президента, избира ръководните и органи. Управление „Банков надзор“ на БНБ се ръководи от подуправител, избран от Народното събрание. Същевременно обаче, Българска народна банка е публичноправен орган, на когото са възложени публичноправни функции, главната сред които е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на закона. Наред с тази основна цел на БНБ, на нея е възложен и надзорът на кредитните институции, съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Във връзка с надзорните правомощия на БНБ, тя може да издава индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол - чл. 151, ал. 3 ЗКИ.

Следователно, принципната независимост на БНБ и разграничаването от системата на администрацията не изключват обстоятелството, че на нея са възложени конкретни административни правомощия именно по ЗКИ, във връзка с които БНБ извършва административна дейност. Това означава, че в определени хипотези БНБ действа като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, и в това си качество и в тези случаи представлява административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК.

В контекста на посочените стандарти, на чл. 4, § 3 от ДЕС и на принципите на равностойност и ефективност, както и на тълкуването, дадено с решението по дело С-571/16, съдът правилно е приел, че искът, с който е сезиран, макар и предявен преди измененията на ЗОДОВ и АПК /ДВ бр. 94 от 2019 г./, следва да бъде разгледан по реда на чл. 203-207 АПК, в съответната им редакция, срещу надлежния ответник Българска народна банка, във връзка с възложените му административни правомощия по надзор върху кредитните институции.

Изложените от административния съд изводите напълно се споделят от касационната инстанция.

От фактическа страна по делото е установено, че на 25.06.2013 г. ищецът сключил анекс № 109858 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка BG 93 KORP9220 44 32124401 в евро при условията на преференциален безсрочен депозит с олихвяване веднъж годишно – на 31 декември и размер на лихвата от 7.5 %. Съгласно чл. 9, пар. 1 от анекса сумите по банковата сметка следвало да бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), а според чл. 9, пар. 3 – изплащането на сумите от ФГВБ следвало да започне не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане лиценза на банката. На 26.06.2013 г. бил сключен втори анекс с КТБ № 109995 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка BG 14 KORP9220 40 32124401 в лева при условията на преференциален безсрочен депозит с олихвяване веднъж годишно – на 31 декември.

На 20 юни 2014г. Представителите на КТБ са уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С писмо от същия ден директорите на[Фирма 3] уведомили БНБ, че към 12.06 ч. на 20.06.2014 г. е преустановено разплащането и всички банкови операции. С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ,[Фирма 3] била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца.

С Решение № 82/30.06.2014 г. с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити на[Фирма 3] до средния им пазарен размер за банковата система по видове и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният процент за банковата система без КТБ по депозити, договорени за ползване след предизвестие е 2, 59%.

С Решение № 138/06.11.2014 г. БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г.

С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от удостоверение изх. № 303/03.02.2020 г., издадено от[Фирма 3] /в несъстоятелност/, на 06.11.2014 г. към ФГВБ е изпратена информация за Е. П. за подлежащата на изплащане сума в размер на 116 913,48 лева. Посочено е, че към датата на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от[Фирма 3] към ФГВБ са налични средства, представляващи съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., и в тази връзка[Фирма 3] не може да удостовери каква част от изплатените средства чрез ФГВБ представлява главница и лихви.

С Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на[Фирма 3] с начална дата 06.11.2014 г. Решението е обжалвано, като с Решение № 1443/03.07.2015 г. по търговско дело № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г.

Като е съобразил заключението на вещото лице, съдът е определил общо разликата между законната лихва и изплатената договорна лихва по двата влога на П. Смолички в размер на 2216,85 лв.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В хода на процеса е формирано изрично възражение от Българска народна банка, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера, изплатен на касатора, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Посочените данни са вписани в представено по делото удостоверение, издадено от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/.

При изясняване на спора правилно е отчетен фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала.

Вярно е, че договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по-висока. Поради това съдът правилно е присъдил само разликата между законната и изплатената договорна лихва по двата влога на Смолички.

С оглед изложените доводи, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4510/07.07.2021 г. по адм. д. № 6980/2019 г. на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5109/06.08.2021 г. по адм. д. № 6980/2019 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова