____ № 181 София, 07. 04. 2009 г. Върховният касационен

съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито

заседание на шести април две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч. гр. дело № 23/2009 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Н. З. жив. с. Поленица, община С. срещу определение № 306 от 28.03.2008 год. по ч. гр. д. № 324/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено без уважение частната жалба на Д. З. против разпореждане на РС - С. за прекратяване на производството по гр. д. № 535/2007 год. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Ответниците „С”А. – София и област Б. не взимат становище.

Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС,когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. Това означава, че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК-т. е.следва да се формулира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях,...