Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 10283 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по касационната жалба на „Кеит“ ООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 4605/09.07.2021 г., постановено по адм. д. № 12222/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Неправилно е приетото от съда, че вредите, претърпени от изготвеното възражение срещу ревизионния доклад, не могат да бъдат репарирани по реда на чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за едно производство осъществено пред административния орган срещу незаконосъобразните действия на ревизиращите органи, които ако не бяха извършени нямаше да се стигне до обжалване на изготвения ревизионен акт. Твърди се, че взаимовръзката между издадения ревизионен доклад и потърсената от ревизираното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд, ответникът се представлява от юрк. Н..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на „Кеит“ ООД против Националната агенция за приходите, с която е предявен иск за имуществени вреди произтичащи от направени разноски в размер на 1159 лева, представляващи заплатено възнаграждение за изготвяне възражение срещу Ревизионен доклад № Р-22221520000326-092-001/10.07.2020 г., заедно със законните лихви от 25.08.2020 г., евентуално от незаконосъобразни действие на ревизиращите органи, който са довели до издаване на цитирания доклад.
От фактическа страна административният съд е установил, че спрямо дружеството е проведено ревизионно производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221520000326-092-001/20.01.2020 г. С ревизионния доклад органите по приходите са направили предложение за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, като дружеството подава възражение, касаещо този отказ. Въз основа на РД № Р-22221520000326-092-001/10.07.2020 г. компетентни органите по приходите са издали Ревизионен акт № Р-22221520000326/091-001/25.08.2020 г. с който, като са приели за основателно възражението срещу доклада, са уважили претенцията за приспадане на данъчен кредит, в размер на общо 48 930 лева. Ревизионният акт не е оспорен пред директора на Дирекция „ОДОП“ - София.
Съдът е приел, че така предявената искова претенция е недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че ищецът не е доказал наличието на трите изискуеми предпоставки, при наличието на които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Счел е, че заявените от дружеството имуществени вреди, произтичащи от използваната правна помощ по сключения договор не са доказани. Приел е, че нито РД № Р-22221520000326-092-001/10.07.2020 г. е бил оспорен по административен ред, нито РА № Р-22221520000326/091-001/25.08.2020 г. по съдебен. АССГ е обосновал извод, че с доклада само се предлага на издателите на ревизионния акт да не уважат претенцията за приспадане на данъчен кредит, поради което уважаването на възражението срещу доклада не означава, че издателите на ревизионния акт отменят фактически доклада, защото той не е самостоятелен, подлежащ на оспорване административен акт. На следващо място съдът е приел, че съставянето на доклада не може да се счете за незаконосъобразни действия на органите по приходите, а напротив действията са легитимни предвид цитираната заповед за възлагане на ревизията. С тези мотиви АССГ е отхвърлил като неоснователна предявената от дружеството претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Националната агенция за приходите. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред.
В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен.
Административният съд правилно и обосновано е констатирал, че ревизионният доклад не е бил отменен и не представлява незаконосъобразен административен акт. Уважаването на възражението срещу доклада при издаването на ревизионния акт не означава отмяната на фактическите констатации от доклада като незаконосъобразни по установения ред. В издадения впоследствие ревизионен акт, който не е обжалван и отменен по административен и/или съдебен ред, органът по приходите се произнася в съответствие с пълния обем доказателствен материал събран в хода на ревизията. Ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, съответно отмяна, извън обжалването на ревизионния акт. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана при отмяна на ревизионен акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. В случая, ревизионният акт не е бил оспорен, не е бил предмет на контрол за законосъобразност, както правилно е приел съдът.
Не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред. Налице е ревизионен акт, който не е оспорен и отменен по предвидения в закона ред. Наред с това не са налице и незаконосъобразни действия на органа по приходите, тъй като ревизията е законосъобразно възложена. Направеният от дружеството разход не е свързан с оспорването на административен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4605/09.07.2021 г., постановено по адм. д. № 12222/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „Кеит“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ