За давността на иска по чл. 19 ЗЗД.

Когато купувачът получи владението на един имот по силата на предварителен договор и за сключването на окончателен договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, той не придобива правото на собственост върху имота с факта на получаването на владението му. Между него и продавача се създават само облигационни отношения, които се регулират от облигационното право. В случая купувачът се явява като кредитор, който има право да иска от продавача-длъжник осъществяване на дължимия резултат - сключване на окончателен договор, с който ще се прехвърли собствеността на имота. Ако продавачът-длъжник не изпълни това негово искане, купувачът-кредитор не остава без правна защита. Той има право по съдебен ред да иска сключването на окончателния договор, като предяви иск по чл. 19 ЗЗД. Това е едно субективно право за принудително изпълнение, създадено от закона, което обаче не може да продължава неограниченo време. Времето има съществено значение за правоотношенията на гражданите и затова законът е определил в зависимост от същите различни периоди от време, през които трябва да се ликвидират тези правоотношения. Бездействието на носителя на едно гражданско право през определен от закона срок води до погасяване на искането за принудителното му осъществяване, макар и правата да съществуват и след изтичането на погасителната давност.

Купувачът по предварителния договор, който владее имота, има само правна защита на владението, правата съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, 71 и 72 ЗС и придобивната давност, която тече в негова полза. Други права върху имота той няма по нашето действуващо право.

В чл. 115 ЗЗД са посочени изчерпателно случаите, когато давност не тече между страните, между които има създадено правоотношение, какъвто не е разглежданият случай на създадените правоотношения между купувача и продавача. В чл. 116 с. з. са посочени способите за прекъсване на давността. Това е еднократно волеизявление или действие,...