Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 10285 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите гр.София, чрез юрисконсулт Шишкова, срещу Решение № 631 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 383/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения срещу нея иск, както и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. П. чрез процесуалния си представител адвокат Бангеев взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по предявения от В. П. срещу Национална агенция за приходите (НАП) гр.София иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 2963.83 лева, неправомерно удържани, погасени по давност задължения, ведно със законната лихва от датата на принудителното им събиране до изплащането им. Искът се основава на незаконосъобразно бездействие на администрацията да възстанови недължимата сума.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е уважил изцяло предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – причинени са вреди, които са в пряка причинна връзка от незаконосъобразно фактическо действие на ответника, неизпълнение на вменено от закона – чл. 129, ал. 5, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) задължение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В случая се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие на органи на ответника по възстановяване на недължимо платена (удържана) сума.

Установено е по делото и не е спорно, че от публичен изпълнител са събрани принудително от ищцата суми, представляващи ДДФЛ за 2007 и 2008 г. По направено от нея искане за възстановяване на сумите като неоснователно събрани поради погасяването им по давност е издаден акт за прихващане или възстановяване, с който сумите не са възстановени. Този акт е обжалван пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, който с решение от 17.11.2020 г. го е отменил като незаконосъобразен, без да определи подлежаща на възстановяване сума.

При установената по делото фактическа обстановка неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице фактическо бездействие на органи на ответника, изразяващо се в неизпълнение на вменено от закона задължение по чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК. Съгласно тази разпоредба органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. В случая не се установява по делото ищцата да е предявила пред орган по приходите акт, с посочени в него суми за възстановяване, за да възникне за този орган задължение по чл. 129, ал. 5 ДОПК. Отправеното от нея искане се основава на недължимост на данък поради изтекла погасителна давност, която недължимост като размер и основание за възстановяване подлежи на установяване в производство по ДОПК, а не в това по чл. 203 и сл. АПК. При недоказване на фактическо бездействие на орган на ответника произтичащо от неизпълнение на дължимо се по закон задължение, основаващо право на обезщетение по чл. 17, ал. 6 ДОПК предявения иск се явява неоснователен.

По изложените съображения обжалваното решение се явява неправилно, като постановено в нарушение на закона, което налага отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.

С оглед резултата от делото искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 23 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 631 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 383/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. П., [ЕГН], против Национална агенция за приходите, гр.София иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 2969.83 (две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 83 стотинки/ лева, от неправомерно удържани, погасени по давност задължения по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2020 г. до окончателното и заплащане, основан на бездействие на органи на ответника по възстановяването и.

ОСЪЖДА В. П., [ЕГН], от гр. пазарджик да заплати на Национална агенция за приходите, гр.София разноски по делото в размер на 23 (двадесет и три) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА