Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм. ДВ.бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по жалба на Б. Д. Р., гражданин на Ирак, срещу Решение № 61/29.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящото производство е второ първоинстанционно, след като с решение № 16022/29.12.2010 г. по адм. дело № 9413/2010 г. по описа на V- членен състав на ВАС е отменено решение № 6957/27.05.2010 г. по адм. дело № 2569/2010 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение и делото е върнато за ново разглеждане.

С решението на петчленния състав, са дадени задължителни указания, че при новото разглеждане съда следва да обсъди следните доказателства – акт за смърт на бащата на жалбоподателя, доказателства за обществено-икономическата обстановка в Ирак и доклад от полицейско управление, описващ отвличането на бащата на Расул.

Процесуалния представител на жалбоподателя - адв.. Н., в хода на делото по същество поддържа, че административният орган не обсъдил важни факти и доказателства, без обаче да сочи кои са те. Посочено е, че настоящата инстанция следва да прецени законосъобразността на обжалвания акт, взимайки предвид представения пред съда смъртен акт на бащата на жалбоподателя. Разноски не се претендират.

Ответната страна председателят на ДАБ не взема участие по делото.

Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. По отношение на представените от жалбоподателя доказателствата, прокурорът е изразил становище, че същите не установяват обстоятелствата, при които е извършено убийството на бащата на Расул и от кого е извършено респективно, че не е установено убийството да е извършено по политически причини, не е налице реална опасност от саморазправа с членовете на семейството на убития. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ.

Административното производство е започнало по молба за закрила рег. № УП-3913/16.06.2009 г. при ДАБ, с която чужденецът е поискал от властите в страната хуманитарна закрила. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал на 16.06.2009 г. молителя чрез писмени указания на разбирам за него кюрдски език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.

Видно от декларираните пред ДАБ от страна на молителя и отразени в регистрационен лист данни, жалбоподателят е иракски гражданин, кюрд по етническа принадлежност, роден през 1976 г. в Сюлеймания, по религия сунит, с начално образование, по професия автомонтьор, говорещ кюрдски и арабски, женен с две деца.

На 19.10.2009 г, съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото причина за напускането на държавата на произход (началото на октомври 2009 г.), респ. причина за търси закрила от Р. Б., е отвличането на неговия баща през февруари 2009 г., като бивш член на БААС, и отправяни телефонни заплахи впоследствие.

На 15.12.2009 г. е проведено второ интервю, в което отново се поддържа, че посочената причина за напускането, но е уточнено, че заплахите са осъществени с телефонно обаждане два месеца след отвличането, при което му е казано, че неговият баща е убит и той е следващият. Като реакция на заплахата, молителят е напуснал Багдат, заселвайки се в град Мосул, заедно със своето семейство

На 11.01.2010 г. е проведено трето интервю, в което е потвърдена изложената вече бежанска история, като по отношение на преместването на семейството е доуточнено, че след телефонната заплаха за периода от два месеца са се укрили в друг квартал на Багдат, а след това са заминали са Мосул.

След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх.№ УП3913/19.01.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като не е установено наличието на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ.

Със сега оспорваното административно решение, председателят на ДАБ е приел, че изложената бежанска история е твърде общо изложена, не съдържа описание на обстоятелства и подробности, които да разкриват реална лична бежанска история, както и че за чужденеца съществува възможност да се разсели като кюрд в автономния Кюрдистан, където би се ползвал от закрила. Посочено е, че молителят не попада в нито едно от рисковите групи, което предполага липса на основание същия да бъде преследван. При тези мотиви, органът е приел, че не е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ – статут на бежанец.

Спрямо липсата на основания за закрила под формата на хуманитарен статут, в решението е прието, че в бежанската история липсват въобще обстоятелства релевантни към хипотезите на т. 1 и 2 на чл. 9 на ЗУБ, а спрямо тази на т. 3, то същата е неприложима. Изводът, касаещ приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ – реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, е обоснован с обстоятелството, че не е налице въоръжен конфликт в Ирак към момента на разглеждане на молбата за закрила.

Представеният по делото Меморандум на ВКБООН от 24 април 2009 г., с оглед дата на публикуване и съдържание, отразяващо факти и събития, предхождащи в близко време издаване на административното решение, е относим към предмета на делото. Точно затова са неотносими представените насоки за разглеждане на молби на иракчани, търсещи убежище, издадени от ВКБООН на 11 април 2008 г.

С. М. от 24 април 2009 г. и конкретно съгласно т. 3, б.А, (ii) и т. 4, се установява, че лицата от провинциите Багдат (където жалбоподателя е получил заплахата) и Нинева (където се е разселил) се считат за бежанци по критериите на Конвенцията от 1951 г., поради продължаващите многобройни случаи на тежко потъпкване на човешките права, а в случаите когато не бъдат признати за бежанци, но демонстрират нужда от международна закрила, следва да им бъде предоставен такава чрез субсидиарна закрила. Спрямо възможностите за вътрешно придвижване или преселване, посочени в точка 4, е отбелязано, че тази възможност следва да бъде внимателно обсъдена и преценена с оглед способността на агентите на преследване да упражняват насилие, нестихващото насилие и нарушаването на човешките права, рисковете свързани с придвижването, както и изпитанията свързани с гарантирането на дори елементарно оцеляване в районите на преселване.

Представените по делото в превод на български – доклад по инцидент от 11 февруари 2009 г., с който се установява, че подаването на сигнал до компетентните власти за отвличането на 10 февруари 2009 г. на Б. Р. – баща на жалбоподателя, и смъртен акт № 11849/07.02.2010 г., свидетелстващ за смъртта на Б. Р. и причината за настъпилата смърт – огнестрелни рани в областта на главата (пет куршума), същите са относими към бежанската история на жалбоподателя, но имат различно значение за предмета на доказване, респ. за основателността на правото на закрила.

Представената докладна е писмено доказателство, подкрепящо достоверността на поддържаната бежанска история, което обаче макар и съществувало и това да е било известно на жалбоподателя, не е било представено в хода на административното производство, в резултат на което органа се е произнесъл по молбата за закрила в хипотезата на чл. 63а, ал. 2 от ЗУБ.

Що се касае до смъртният акт следва да се отбележи, че този документ удостоверява факт т. е. смъртта, настъпила след издаване на административното решение, поради което и на основание чл. 142 от АПК същият не може да бъде обсъждан с оглед преценката за съответствие на административния акт с материалния закон. Безспорно, че смъртта на Б. Р. е нов факт, спрямо произнасянето на административния орган към 29.01.2010 г., но тъй като този факт няма обратно действие към установеното правно положение, то същият няма значение за предмета на делото. Обратно, настъпилата смърт и причината за смъртта на Расул, са новонастъпили обстоятелства.

ЖАЛБАТА е неоснователна като подадено против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и пир правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая основателен страх не се установява, като обосновано с оглед изложеното от жалбоподателя, административния орган е приел, че не е налице реална бежанска история.

Съгласно чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Следователно осъщественото преследване се явява, такова събитие в живота на търсещия закрила, което предполага ярък, конкретен и непротиворечив спомен за преживяното или за страха това да не се случи или повтори спрямо него или близките му. В тази връзка, прави впечатление развитието в обстоятелствата, подържани от жалбоподателя – първоначално не е посочен агент на насилието, докато в жалбата вече е посочено, че деянието е извършено от кюрди. Налице е противоречие между интервютата и жалбата и как е отправена заплахата до него – чрез телефонно обаждане или писмо. Освен това е трудно разбираемо, защо жалбоподателя се е заселил в град Мосул при условие, че този град е център на провинция Нинева, която видно от данните по делото е област със силно кюрдско присъствие, граничи с автономния Кюрдистан (северните провинции) и към 2009 – 2010 г. е сред най-опасните и конфликтни зони в Ирак.

Важно от гледна точка на преценката за достоверност на изложеното от жалбоподателя, че е обект на преследване, а не икономически затруднен гражданин на Ирак, търсещ трудова и социална реализация в европейска държава, е обстоятелството, че въпреки заплахата, е организирал единствено своето заминаване, оставяйки семейството си – съпруга и две деца, в град Мосул и поставяйки ги в социален риск.

Възраженията на жалбоподателя относно липсата на възможност за вътрешно преселване са неоснователни. Самият факт, че семейството на г-н Расул се е преселило от град Багдад в град Мосул е доказателство, че такава възможност е налице, а доколкото в периода на престой семейството му и той самия не бил обект на каквито и било злонамерени действия от трети лица, може да се заключи, че могат да се ползват безпрепятствено и трайно с ефективна закрила в тази част на страната по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В тази връзка, заключението на административния орган е синхрон с насоките дадени в Меморандума на ВКБООН от април 2009 г. и факта, че сем. Расул е успяло да намери териториална закрила въпреки способността на агентите на преследване да упражняват насилие, нестихващото насилие и нарушаването на човешките права, рисковете свързани с придвижването, както и изпитанията свързани с гарантирането на дори елементарно оцеляване в районите на преселване.

Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, доколкото всяко лице е изложено на опасност от криминално посегателство, каквото представлява и отправената заплаха и отвличането на неговия баща.

С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Д. Р., гражданин на Ирак, срещу Решение № 61/29.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. У.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ Й. Д.

Й.Д.