Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби от „Аква Ер„ ООД, със седалище гр. Б.д, представлявано от адв.. З., и от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Благоевград, против решение № 1801/24.10.2013 г. по адм. д. № 285/2013 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата си дружеството релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че в решението на директора на БДЗБР не са посочени фактически основания и мотиви, от които да се направи извод за съвместимост на искането с предвижданията на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ). Съдът едностранчиво е обсъдил заключението на вещото лице. Иска да бъде отменено обжалваното решение и претендира заплащането на разноски по делото. В касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Изцяло се оспорват констатациите на съда, че в оспореното решение на административния орган липсват мотиви, не са преценени предвижданията на ПУРБ и не са спазени изискванията на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите. Иска да бъде отменено решението на съда и претендира заплащането на възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по касационната жалба - кметът на община Я., редовно призован, се представлява от адв.. Ю.. Счита решението за правилно и претендира разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Обжалваният административен акт е постановен в противоречие с целта на закона - чл. 2 от ЗВ, а именно - да се осигури интегрирано управление на водите. В него е посочено, че е взето предвид решение № БД-47-ПР/2005 г. на директора на РИОСВ - Благоевград, но съгласно чл. 93, ал. 7 от ЗООС това решение е изгубило правно действие. Не се установява административният орган да е преценил съответствието на заявлението и на документите с изискванията на чл. 60 от ЗВ, както и да е направил преценка на всички обстоятелства по чл. 49, ал. 1 и чл. 62 от ЗВ. Решението е правилно и следва да остане в сила.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни.
Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград, по жалба на кмета на община Я., са били решение № ПО-01-35/12.01.2013 г. и разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Съдът е отменил и двете решения, като в мотивите си е приел, че в решение № ПО-01-35/12.01.2013 г. липсват фактически основания за издаването му, липсват мотиви за изпълнение на изискванията по чл. 49, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) за съвместимостта на инвестиционното намерение с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ, не е извършена нова оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, не е преценено дали след изпълнение на инвестиционното намерение са налице изискванията и възможността р.Б. М. да захрани още три малки ВЕЦ.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от съда въз основа на приложените писмени доказателства и назначената по делото техническа експертиза. Правилно съдът е посочил, че административното производство по издаване на решение за водовземане и ползване на повърхностен воден обект е започнало със заявление № 2457/20.12.2004 г., подадено от „Аква Ер” ООД - гр. Я.. Последващите заявления от 26.08.2005 г. и от 22.12.2009 г. не представляват нови заявления, подадени от дружеството. Те са подадени в хода на висящата процедура по издаване на решението в изпълнение на закона и на влезли в сила съдебни решения. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 77/2005 г. дава възможност както на заинтересованите лица, така и на заявителя в двумесечен срок от обявлението по чл. 65, ал. 2 от ЗВ да поиска издаване на разрешително за обявеното водоползване. Не е ясно какъв е смисълът на това ново искане (след като заявление вече е подадено) и разпоредбата впоследствие е била отменена, но от посоченото става ясно, че заявителите са действали в изпълнение на законови разпоредби. Същото се отнася и до заявлението от 22.12.2009 г., което няма за цел да открие ново производство по издаване на административен акт, а да запознае директора на Басейнова дирекция с влезлите в сила решения № 360/09.01.2009 г. на ВАС и № 3/09.05.2008 г. на ОС - Благоевград. В този смисъл подаването на последващите заявления не следва да се счита за нарушение на закона, допуснато от административния орган или от заявителя, което да е опорочило процедурата по издаване на оспореното решение. А и от приложените заявления е видно, че всички са вписани с един и същ входящ номер и представянето им е с цел спазването на актуалната форма на документа и прилагането към него на нови доказателства, предвид продължилата значителен период от време процедура пред административния орган.
Необосновани са изводите на съда при обсъждане на заключението на вещото лице гл. ас. д-р и.. Ц. А.. Съдът е посочил, че в този участък на р. Б. М. има 3 бр. разрешителни по Закона за водите и от оспореното решение не се установява дали водният басейн отговаря на възможностите за захранване на още три малки ВЕЦ. В заключението на експерта е отразено, че на р. Б. М. има издадени 3 разрешителни по Закона за водите, като от тях едно не е влязло в сила поради обжалването му и третото е процесното разрешително № 41140198/12.03.2013 г. на „Аква Ер” ООД. Никъде в заключението не се коментират други три разрешителни, за да се постави под съмнение възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите съоръжения. При това вещото лице изрично е посочило: процесната МВЕЦ има гарантиран източник на вода; водите на реката могат практически да се използват многократно за добив на електроенергия; след изтичане на водите няма опасност от образуване на разлив; не съществува опасност за напояването на земеделските земи, защото там където са издадени разрешителните за трите МВЕЦ, земеделски земи няма; развитието на община Я., включително и на туризма в нея, не е застрашено, поради това че в този район придвижването с МПС е възможно до определено място и след това пътят е затрупан.
Изрично в оспореното решение е посочено, че то не противоречи на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. Този извод може да се направи от прегледа на Плана, утвърден със заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В таблица VІІ.4 от раздел - Програма от мерки за опазване и възстановяване на водите в басейна на р. Места за водно тяло - ВG 4МE900R079, е отразено, че състоянието на мярката е много добро и като административна мярка се предписва само контролиране на количествените параметри на разрешителните за водовземане. Посоченият номер на водното тяло е ясно отразен в решението, предмет на настоящото дело, защото е задължителен елемент от това решение. С оглед на това е неоснователен изводът на съда, че от решението не е ясно какъв е номерът на водното тяло, за да се преценят предвижданията спрямо него.
Представеното по делото решение № 26-ОС/2011 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Благоевград, е отменено с решение № 158/06.02.2012 г. по адм. д. № 744/2011 г. на Административен съд - Благоевград и преписката е изпратена на РИОСВ - Благоевград за решаването й. Съгласно решение № 9-ОС/2012 г. на РИОСВ – Благоевград, инвестиционното предложение не се реализира в границите на защитени територии по смисъла
на ЗЗТ и в обхвата на защитени зони. Поради това строителството не е ограничено от мерките, предвидени по Директива № 92/43/ЕС, включително забрана за строителство на нови ВЕЦ. След връщане на преписката от съда на РИОСВ - Благоевград, административният орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС. Сам в решението си се е позовал на решение № БД-47-ПР/2005 г. Ако е било налице изменение на обстоятелствата към този момент, директорът на РИОСВ - Благоевград би приел друго становище. Фактът, че той е потвърдил направените изводи през 2005 г. в свое решение № 9-ОС/2012 г., следва да се тълкува като потвърждаване на вече изразеното становище за липсата на основания за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение на „Аква Ер” ООД.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена, поради което спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Представените по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза установяват, че при издаване на процесното решение и разрешително за водоползване са спазени изискванията на чл. 49, чл. 60 и чл. 62 от Закона за водите, поради което подадената жалба от кмета на община Я. следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1801/24.10.2013 г. по адм. дело № 285/2013 г. на Административен съд – Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Я. против решение № ПО-01-35/12.01.2013 г. и разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград.
ОСЪЖДА община Я. да заплати на „Аква Ер” ООД, гр. Б.д, бул”И. М.” № 49А, ет. 3, сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лв.), представляваща направени разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА община Я. да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Б./п/ Е. Г. И.В.