Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. П. Ж., от гр. Т., подадена чрез адв.. А.. Моренов, срещу решение № 5665 от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2722/2012 г. от Административен съд – София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК

Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Колева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и като съобрази разпоредбата на чл. 118, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град, е отхвърлил жалбата на Н. Ж., от гр. Т., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-250-6500/4482 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и е осъдил С. Г. К. да заплати на ДФ „Земеделие” сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са се отразили върху крайния резултат по акта.

С. Н. Ж. е подал Общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с УИН 25/200410/43864 и УРН...