Производството е образувано по касационна жалба от Ц. В. Ц. от гр. П.,област Б.,против решение № 970/29.10.2008г.,постановено от Административен съд-гр. Б.,пети състав, по адм. д.№831/2007г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/,административният съд е отхвърлил жалбата на Ц. В. Ц. от гр. П.,против отказа на кмета на О. П. да отмени Заповед № 386/18.03.1977г. на Председателя на Окръжен народен съвет-гр. Б. за отчуждаване на недвижим имот по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС.

За да постанови решението си съдът е приел следното:На Ц. В. Ц. е било отстъпено право на строеж върху държавна земя-урегулирано място от 650 кв. м. в кв. 38, парцел ХІ по плана на с. П. за постройка на жилищна сграда по одобрен план.С. З. № 386/18.03.1977г.,издадена от Председателя на ОНС-Бургас, на основание чл. 95 от ЗТСУ отм. вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 98 от ЗТСУ отм. , е отчуждено отстъпеното право на строеж и собствената му жилищна сграда ведно с направените подорбения и трайни насаждения в същия парцел, включен в отредения за почивни домове парцел ІV,кв. 38 по плана на с. П..Направената оценка е за сума в общ размер 16 994.47 лв.,като в т. 3 на заповедта е постановено собственикът да бъде обезщетен с едно тристайно жилище в гр. Б. за нуждите на семейството му.С. З. № 645/26.12.1979г.,издадена от председателя на ОНС-Бургас на основание чл. 100 от ЗТСУ отм. във връзка с извършен избор съгласно чл. 99 от ЗТСУ отм. , обезщетението на жалбоподателя за нуждите на семейството му срещу отчуждения имот е отстъпено на Ц. В. Ц. и М. Г. Ц.- жилище №27, вх.Х, ет.ІІ,с площ от 93.51 кв. м.ведно с избено помещение №1 и отстъпено право на строеж върху държавна земя.В представения по делото нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ отм. -№ 9, том VІ,д.№1897 от 13.07.1981г.,Ц. Ц. и М. Ц. са признати за собственици на описания имот.В нот. акт е посочено, че същите са придобили жилището като обезщетение срещу отчужден имот на основание Заповед № 645/26.12.1979г.Видно от нот. акт за дарение на недвижим имот №152, томІ,рег.№1143, д.№138 от 02.03.2001г.,този имот е преминал в патримониума на други лица.При тази фактическа обстановка е направил извод, че не са налице кумулативно предвидените в тази норма предпоставки и жалбата е неоснователна.

В касационната жалба се правят доводи за нищожност и неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 1 и 3 от АПК.Необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че жалбоподателят е получил имотно обезщетение за отчуждения имот.Според жалбоподателят обезщетението е парично.Сумата от 16944.47 лв. е била преведана на личния влог на жалбоподателя и изрично препоръчано в писмо изх.№13.290/15.04.1977г. му е препоръчано от Комитета за държавен и народен контрол/превел сумата/ да направи постъпки за "незабавно"закупуване на тристайния апартамент.Видно от приложените към делото преписи от спестовна книжка на ДСК-Бургас, издадена на 28.02.1980гж.-три години след получаване на обезщетението, той с лични негови спестявания, нямащи нищо общо с полученото обезщетение за имота в Приморско си закупува апартамент в гр. Б..В очуждителната заповед имота се отчуждава от Ц. Ц.,а в обезщетителната заповед е посочено и лицето М. Ц. като лице, получаващо обезщетение, поради което тази заповед е нищожна и съдът е следвало да я прогласи за такава.Тя е нищожна и на още едно основание-Заповедта за обезщетяване е издадена от председателя на общински съвет-Бургас по чл. 100 от ЗТСУ отм. , а не от председателя на Окръжен народен съвет-Бургаст. е. от териториално некомпетентен орган.Несериозно е приетото от съда, че жалбоподателат не бил собственик на процесния имот, защото имал само право на строеж.При наличието на парично обезщетение е без правно значение прехвърлянето на имота от страна на Ц. Ц. на негови низходящи.В случая същият е длъжен да върне на общината паричното обезщетение.Не е спорно по делото, че тридесет и една година след отчуждаването имотът съществува във вида и размерите, в които е отчужден и върху него не е започнало строителството на мероприятието, за което е отчужден.

Ответната страна-Кметът на община П.,чрез процесуалния си представител - адв.. З.,оспорва касационната жалба, както следва:

Моля, да оставите касационната жалба без уважение, като неоснователна, като оставите в сила решението на съда. Решението не страда от недостатъците, посочени в касационната жалба. Основният акцент в самата жалба, е нищожност на решението. В жалбата не се развиват доводи, сочещи нищожност на обжалваното решение, а се развиват доводи, сочещи нищожност на административните актове.Налице са два различни административни акта и компетентните за тяхното издаване органа.Единият е бил издаден от председателя на окръжен народен съвет Бургас, вторият, издаден от председателя на Общински народен съвет Бургас по компетентност, определена от местоположението на имота. Дали е имало или не съгласие, съдът може да направи извод от представения нотариален акт, в които е посочено вещноправното основание за придобиване на имота - това е обезщетение.Става дума за два различни административни акта. Жалбатна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Подкрепям мотивите, изложени в решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна е касационната жалба.Не са налице касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Неоснователен е наведения довод за нищожност на издадената заповед по чл. 100 ЗТСУ отм. от Председателя на Общински народен съвет Бургас, поради материална некомпетентност на издалия я орган, тъй като, съгласно цитираният текст от закона, органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение. Другият довод, че М. Ц. не била посочена в отчуждителната заповед, също е неоснователен, тъй като касаторът не може да предявява и защитава чужди права пред съд.Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Касаторът е носител на право на строеж върху отчуждения имот, върху който е била построена къща, тоест, той не е собственик на отчуждения имот, а само носител на ограничено вещно право.От друга страна, предпоставка за приложение на чл. 31 ЗОбС е собственикът да е предложил и възстановил предоставения му като обезщетение имот, а по делото е доказано, че касаторът е дарил предоставения му апартамент.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Не е налице касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 1 от АПК.Постановеното решение не е нищожно.То е постановено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Не е налице и касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК.

При постановяването на решението си съдът е преценил събраните доказателства, отговорил е на доводите на страните и направения краен извод - за неоснователност на жалбата поради липсата на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването е обоснован и не противоречи на закона.

Производството по чл. 31, ал. 1 от ЗОС,на което основание и по който ред заявителят е поискал отмяна на отчуждаването предполага валидно и завършено отчуждаване.

От значение за това производство е наличието на кумулативно изискуемите от чл. 31, ал. 1 от ЗОС предпоставки.

За същото производство са неотносими доводите за нищожност на отчуждаването или обезщетяването и оспорването на издадените в отчуждителното производство заповеди.Освен това в съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост, нито да се оспорва съдържанието на нотариални актове за собственост, които спорове се разглеждат по общия исков ред.

Жалбоподателят не е собственик на земята, и естествено мястото не може да бъде предмет на искането за отмяна на отчуждаването, но е установено отчуждаване от него на построената в имота сграда, ведно с правото на строеж върху мястото.,за които е активнолегитимиран да иска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС.

Същото искане обаче е неоснователно с оглед установения факт на обезщетяване с жилище за отчуждения имот - с писмените доказателства и приложения нот. акт . № 9/13.07.1981г.,том VІ,н. д.№1879/81г. за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ,в който изрично е посочено като основание Заповед № 645/26.ХІІ.1979г. на ИК на ОНС-Бургас. Б. установен с представените доказателства е и факта на прехвърляне на собствеността върху имота на трето лице /който факт не се и оспорва от жалбоподателя, а се признава от него / и не е възможно осъществяването на втората предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването-връщане на даденото от двете страни.Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата като неоснователна от административния съд.

Относно наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема и не намира за необходимо да приповтаря.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 970/29.10.2008г.,постановено от Административен съд-гр. Б.,пети състав, по адм. д.№831/2007г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. К./п/ М. Д.

М.К.