Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Гатева, против решение № 3996 от 03.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1795 по описа за 2010 г. на Административен съд-София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на писмо изх. № 02-5313/40 от 04.02.2010 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и преписката е върната на органа при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне.

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като е постановено по недопустима жалба - насочена против писмо, което няма характеристиките на индивидуален административен акт - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, като се иска обезсилване на решението. В условията на евентуалност се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилност на изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното писмо, като се иска отмяната му. В касационна жалба не са развити оплаквания против изводите на съда относно приетата нищожност на постановения акт.

Ответникът - С. Д. Й., чрез пълномощника си адв.. Ч. в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че

са правилни изводите на съда, че не са налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо – предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен чрез анализ на чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ, действал към момента на издаване на Заповед № 01-РД/579/18.07.2008 г., чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от...