Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от О. П. Т., представлявана от Кмета на общината Г. А. Ч., чрез пълномощник адв. И. И. И. от ВТАК, против решение № 534/03.11.2009 г. по адм. дело № 536/2009 г. на Административен съд гр. В. Т.. Касаторът счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. По подробно развити съображения моли да бъде отменено, а заповед № СА-03-03-809/02.07.2009 г. оставена в сила като правилна и законосъобразна.

О. П. И. Цанков не заявява становище по жалбата.

Заинтересованите страни – Ц. И. Ц. и Общинска служба "Земеделие" - П. Т., също не вземат отношение.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалбата е неоснователна. Правилен е извода на съда за допуснато нарушение на материалния закон. При издаване на заповедта, с която в изпълнение на съдебно решение, съобразно чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗСПЗЗ и на основание чл. 45 ППЗСПЗЗ, кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност, като преди издаването й, е длъжен да извърши проверка на депозираното пред него мотивирано предложение на ОС "З", което представлява изпълнение на съдебното решение. Влязлото в сила съдебно решение е очертало землището и местностите, в които следва да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като ОС "З" не може да излиза в направеното предложение до Кмета на общината, извън пределите на съдебното решение. Само когато в посоченото землище на с. П. няма никакви земеделски земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, може да се направи аргументирано предложение за възстановяване на правото на собственост в друго населено място, в рамките...