Производството е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на А. П. Т., чрез адв.. Ч. като процесуален представител, против

решение № 6465 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6374/2013 г.

по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Излагат се съображения относно неправилното прилагане на нормата на

чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД)

, тъй като тази разпоредба е специална спрямо общата такава по чл. 3 от същия закон. Твърди, че в случая е изпълнена и хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗСПД – двамата родители са български граждани и детето се отглежда в страната. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Слатина, чрез юрк.. С. като процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК

и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разглеждана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на А. П. Т. срещу заповед № ИЗ-419/27.05.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, издадена на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във вр. с чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД

, с която на касационната жалбоподателка е...