Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Ц., действащ в качеството си на едноличен търговец ЕТ „Т. Ц. - Д. Т.”, с. Р. срещу Решение № 458/18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 244/2011 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 151002560/22.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден с Решение № 79/14.02.2011 год. на Директора на Дирекция”ОУИ” – гр. В. Т., в частта, с която са установени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2003, 2004, 2005, 2006 год. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 год. в общ размер на 21 427, 17 лв. и лихви върху тази сума, както и е начислен за д. п. - м. 09.2009 г. ДДС в размер на 3 152, 88 лв. и лихви в размер на 322, 06 лв., като Т. Ц. е

осъден да заплати на Дирекция „ОУИ” разноски в размер на 1177 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда досежно установеността на предвидените в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане на лицето по особения ред на чл. 122 от ДОПК е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че и в РА не са посочени мотивите за прилагането на чл. 122 от ДОПК и за игнорирането на предствените писмени доказателства, но въпреки...