Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Н. М. Н., от гр. Ш., ул. "Козлодуй", № 6, срещу решения № 4.1 и 4.3 по протокол № 37 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 1.10.2009 г., с което на основание чл. 160 и чл. 186, ал. 3 от ЗСВ, М. Д. Р.

и М. Д. Й. са назначени на длъжността "Съдия" в Административен съд - С. З. и Административен съд - Варна.

В жалбата и в допълнително представени писмени бележки са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените решения, като постановени при наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Претендира се обявяване нищожността на административните актове или евентуално - отмяната им като незаконосъобразни.

Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк.. К., застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заинтересуваната страна - М. Д. Р. не взема становище по делото.

Заинтересуваната страна - М. Д. Й. е депозирала писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата.

Участвувалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на оплакванията срещу решенията на ВСС и заключение за отхвърляне на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени данните по делото намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. С оглед невъзможноста да бъде разчетена датата на клеймото, положено върху

пощенския плик, находящ се на л. 6 от делото и независимо от процесуалното бездействие на Николов във връзка с дадените с определение от 11.01.2010 г. указания, съдът приема, че жалбата срещу описаните решения на ВСС е депозирана в рамките на 7-дневния срок от постановяването им.

Николов не е адресат на атакуваните решения, но фактът на участието...