Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ БУНКЕР” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А.” № 42, подадена чрез процесуалния му представител адв.. П., срещу решение № 3938/12.08.2011г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 3377/2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 115/24.03.2011г. на директора на А. М., потвърждаващо решение № Л 47-0495/13.01.2011 г. на и. д. началника на М. С. за възстановяване на акциз в обжалваната му част.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателят е заплатил акциза за изнесените количества гориво по трите процесни митнически декларации за износ на лицензирания складодържател „ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД по фактура № 7000165114/08.11.09 г. и АДД № 5500031018/08.11.09г., издадени от същото дружество. Неправилен е изводът на съда, че акцизът е заплатен за гориво, което не е изнесено, тъй като то е с друг код. Определяща за индивидуализацията на партидата е фирмената техническа документация, която съответства на спесификацията на изнесеното гориво. Този факт се потвърждава от експертизата, извършена от специализираната лаборатория „Сейтбол – България” ЕООД и митническата лабораторна експертиза. Изпълнени са и двете кумулативни изисквания на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС и чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС за възстановяване на акциза – същият е платен и изнасянето на стоката е осъществено. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на А. М..

Ответникът по касационната жалба – директорът на А. М. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. С.. Претендира отхвърляне на...