Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" [населено място] чрез процесуален представител срещу решение № 100 от 15.01.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2649/2015г. С него се отменя заповед № Ц-108-1367 от 10.08.2015г. на директор на ДСП [населено място] и делото изпратено като преписка на органа за ново произнасяне.

Поддържат седоводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПк поради което се иска отмяната му.

Ответникът А. Й. Й., чрез процесуален представител К. Й. взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Предмет на спора пред административен съд е процесната заповед с която на основание чл. 8в, ал. т. 4 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/ е отказано на А. Й. Й. отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете, поради това че същата е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Спор по фактите не е налице като е безспорна фактическа обстановака, че правото е заявено преди дата 28.07.2015г. а обжалваната заповед е издадена след изменението на чл. 8в от ЗСПД в сила от същата дата, с което изменение се добавя нова материална предпоставка и пречка за отпускане на такава помощ. Съдът е приел от правна страна, че правото е заявено и с това реализирано преди измението в закона и последващите промени в него нямат обратно действие и са неприложими, поради което е отменил заповедта и върнал преписката на органа за отпускане на помощта. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка/осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете. Предпоставките за възникване на това право са съвкупността от юридически факти, които преди изменението на закона са били по-малко и с оглед на които заявителката е имала право на такава помощ, когато е подавала заявлението - декларация. С подаването на молба-декларация това признато от закона право е било упражнено от жалбоподателката и за административния орган остава преценката и признаването му към момента на упражняването му - датата на подаване на молбата /заявлението/ декларация. Последващата промяна в материалния закон и действието му занапред означава, че ще действа спрямо подадени заявления /молби/ за в бъдеще при неговото действие, но няма да намери приложение по вече подадени заявления още повече, че изменението съдържа по-неблагоприятна хипотеза за заявителя.

Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, но това не означава, че следва да бъде отречено право, възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата от последващ закон. Разбирането на административния орган, мотивирало отказа, означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това, законодателно по нов начин да се преуредят факти, възникнали до промяната, преди да са осъществени правата, и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изрична разпоредба на закона, каквато в случая не е налице. Разноски по делото не са доказани да са направени от ответника поради което такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 15.01.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2649/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.