Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Т., чрез пълномощника му адв.. Р, срещу Решение № 2169/10.11.2015 г., постановено по адм. д № 882/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени искове, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените искове.

Ответника по жалбата – Областна администрация на Област П. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Б. Т. против Областна администрация на Област П., с предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер от 1 028 690. 93 лв. и за законната лихва върху сумата в размер на 196 737.73 лева за периода 21.05.2013 г. до 08.04.2015 г. Предявеният иск за вреди се основава на обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт заповед на областен управител на Област П. по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) /ЗОСОИ/, и на действия и бездействия на същия областен управител. Размера им основава на разликата в пазарна стойност, по която би реализирал дължимите му се компенсаторни записи, на оптималната цена от 0.62 лева, каквато е била преди постановяване на решението на съда, с което е обявена...