Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Й. срещу решение № 293 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 720/2015 г. на Административен съд – Пазарджик (АСП), с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на сумата от 5000 лева, ведно с дължимата мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, считано от датата на причиненото увреждане до окончателното изплащане на сумата, поради извършена дискриминация от администрацията на Затвора в [населено място], състояща се в лишаване на ищеца от достъп до доставка на плодове и зеленчуци чрез затворническата лавка в периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2011 г., в който период ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода, намиращи се други затвори в страната.

Касаторът, представляван от адв. А. Узунов, твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованоост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – ГДИН, представлявана от юрк. Т. Чолаков и юрк. Ю. Шемширов, оспорват касационната жалба в писмени отговори към касационната жалба, като изцяло подкрепят изложените в съдебното решение изводи.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Според прокурора, от доказателствата по делото не се установява различно третиране на касатора от останалите лишени от свобода по признак, посочен в чл. 4 от ЗЗДискр. По делото не се установявало действие или бездействие на длъжностно лице от затворническата администрация, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите, както и не се установяват причинени вреди, изразяващи се във влошаване или застрашаване на здравето на лишения от свобода, в резултат на липса на консумиране на пресни плодове и зеленчуци. Позовавайки...