Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Й. А. С. и С. А. Г., и двете от [населено място], общ. С. баня, против решение № 60/17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 380/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на разпоредбите на материалния закон.

В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв.. Д, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна - Кмета на [община] баня, се представлява от адв.. Д, която поддържа доводи за превилност на съдебния акт, по съображения, изложени в отговора по касационната жалба и писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение АС - К. е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори, срещу заповед № РД-08-600/21.10.2015г. на Кмета на [община] баня, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, .V-та категория - "сграда от допълващото застрояване, с предназначение стопанска постройка", находящ се в съсобствен на жалбоподателките УПИ ХІ-354, кв. 13, по плана на с. [населено място], [улица], общ. С. баня, разположен на дворищната регулационната линия с УПИ Х-355, долепена до 2МЖ и съществуващ гараж в същия имот, с масивна конструкция - тухлени ограждащи стени, бетонова основа и дървена покривна конструкция с керемиди, изграден през 1990г., видно от приложена в преписката нотариално заверена декларация от 15.01.2015г. от С. А.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган, в изискуемата форма и с необходимото съдържание, при наличие на основанията по чл. 225а ЗУТ - строежът е осъществен без строителни книжа, без да е предвиден по действащия ПУП, одобрен със заповед от 1987г. и е недопустим както по правилата и нормите, действали по време на извършването му, така и по действащите към момента, не е подавано заявление за узаконяване по реда и в сроковете по § 27 ПЗР на ЗИД ЗТСУ, нито по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ, нито по § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ, процесният строеж не може да се приеме и за търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ.

Решението е правилно, твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и същото следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е осъществил цялостен контрол на законосъобразността на оспорената заповед и при точно изяснена, въз основа на цялостен анализ на приложените доказателства фактическа обстановка, е извел изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващ „сграда от допълващо застрояване, с предназначение за стопанска постройка“, незаконен, разположен на дворищната регулационната линия с УПИ Х-355, като двата имота са разделени с със стар каменен зид, с монтирани на него панелки, констатирано с КА № 5/03.08.2015 г. и № 6/03.08.2015 г., чието съдържание не е опровергано в процеса. Не е оспорена и изготвената СТЕ, с основание кредитирана в решението.

Обосновани са изводите за наличие на основанията по чл. 225а ЗУТ - строежът е осъществен без строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и 2, чл. 169, ал. 1 ЗУТ, както и на изискванията предвидени в чл. 37, чл. 55 ЗТСУ отм. и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ отм. , Обсъдени са и липсата на направено искане и условията за узаконяване, съгласно предвидените законови режими по § 127 от ПЗРЗИД на ЗУТ, във вр. § 184 от ПР на ЗУТ, а също и неприложимостта на режима на търпимост на процесния строеж, съгласно § 16, ал. 1 от П. З. З.. Установено е и времето на извършване на строежа, посочено в КА и от едната от жалбоподателките в нотариално заверена декларация. Затова и съдът изрично е посочил, че данните от последната противоречат на свидетелските показания, а от друга страна вещото лице е изяснило в с. з., начинът на изработването на ПУП и, че въпросните постройки не са отразени и в кадастралния план.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в процесния административен акт липсва конкретика досежно приетия за незаконен строеж. Административното производство е започнало с изготвянето на цитираните вече констативни акта, съдържащи достатъчно индивидуализиращи строежа данни, потвърдени като съответстващи на действителното положение от вещото лице по делото, приложено е и подробното становище на Гл. архитект на [община] баня, че строежът не отговаря на условията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и не представлява търпим строеж, след като е изграден в нарушение на действалите по това време чл. 40, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ отм. и чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ отм. , Същите са част от административната преписка и няма пречка, при позоваване в заповедта, да се съобразят от административния орган, без предаване на съдържанието им. От друга страна, дори и в преписката да липсваха констатации досежно търпимоста на строежа, то такива са направени в мотивите на решението, а това не се отрича в касационната жалба.

С оглед тези съображения, решението е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 380/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Решението е окончателно.