Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 459, ал. 8 ИК.
Образувано е по три касационни жалби, подадени от [ПП] представлявана от Б. Г. Н., от същата местна коалиция, но представлявана от М. Й. Д. и от Н. С. С. против решение № 24 от 27.10.2016 година по адм. дело № 172/2016 година на Административен съд - Русе. С него и потвърдено, като законосъобразно решение № 259 от 26.10.2015 година на ОИК - [населено място]. Подадена е и касационна жалба от [ПП] представлявана от Б. Г. Н. против допълнителното решение № 32 от 15.11.2016 година по същото дело за оставяне без уважение искането на коалицията за допълване на решение № 24 от 27.10. 2016 година. Направените доводи са за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и за противоречие с материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Общинската избирателна комисия дава писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответни страни: ПП [ПП]; коалиция [ПП]
; М. Г. Х.; ПП [ПП] и З. Д. П. не вземат отношение но касационните жалби.
Заинтересованите страни: ПП [ПП], А. Д. Д., Б. Л. П., Б. С. Т., Б. Б. И., В. Б. П., В. Д. А., Д. А. К., Е. И. И., Е. М. С., Е. Н. М., Е. А. Ч., И. П. Г., И. В. И., Й. М. Д., К. П. П., Х. Г. И., М. С. Д., М. В. Д. - И., Н. Г. К., С. И. П., Т. Г. Г., Коалиция от партии [ПП] чрез Е. Х., В. Т. П., Г. Н. Г., И. Н. С., Р. Б. Г., С. К. Я., Т. Д. К., Политическа партия [ПП] чрез Б. И. Й., А. Н. Н., Б. И. Й., К. К. Г., Н. П. М., П. П. М., Х. И. Б., Коалиция от партии [ПП]
чрез А. Д., В. В. В., Г. Т. Г., И. В. Г., И. К. П., Н. Й. К., С. Т. А., Политическа партия [ПП] чрез М. С., М. П. С., Р. О. К., Политическа пратия [ПП] чрез И. С., В. Й. И., В. С. В., М. Б. К., Политическа пратия [ПП] чрез Д. М., В. Т. В., Г. П. Г., Политическа партия [ПП] чрез А. И., А. А. Д., Д. М. И., Политическа пратия [ПП] чрез М. Д. В., Политическа пратия [ПП]- [ПП] чрез С. К., Б. П. Р., В. И. Ц. също не вземат отношение.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура зава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че не са установени съществени нарушения на ИК, които да подменят действителния вот на избирателите.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 459, ал. 8 АК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред административния съд е по реда на чл. 459 ИК при условията на повторност. Проведено е след постановяване на отменително решение № 6556 от 2.06.2016 година по адм. дело № 966/2016 година на Върховния администрътивен съд, четвърто отделение, с което е отменено, като неправилно решение № 27 от 25.11.2015 година по адм. дело № 497/2015 година на Административен съд Русе и делото е върнато за ново разглеждане. Първоначалното съдебно производство е образувано по седем жалби, между които и тези, подадени от [ПП] и Н. С. С. против решение № 259 от 26.10.2015 година на ОИК [населено място]. С него на основание чл. 453 и 454 ИК е определена общинската избирателна квота от 993 гласа; постановено е че няма избрани за общински съветници независими кандидати; определени са партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота и броя на мандатите им; обявено е разпределението на заявените предпочитания за отделните кандидати по кандидатските листи на партиите и коалициите, получили мандати и са обявени имената на избраните петдесет и един общински съветника.
При новото разглеждане на делото, съдът съобразно дадените му указания от касационната инстанция е събрал цялата административна преписка и е назначил съдебна експертиза за изпълнение на поставените от жалбоподателите задачи. Поради невнасяне на определеното възнаграждение, тя е изготвила заключение само по задачата, поставена от ПП "[ПП]" и от местната коалиция, като е проверила на базата на изборните книжа за всяка секция в [община] наличие на писмено решение за определяне на член на съответната СИК, който да има достъп до бюлетините. Съдът е анализирал събраните писмени доказателства, включващи и всички протоколи, съставени и подписани от членовете на СИК, както и заключението на съдебната експертиза и е обособил в самостоятелен раздел фактическите си установявания. Въз основа на тях е обсъдил направените възражения от всички жалбоподатели, като ги е обобщил и обособил в единадесет групи: 1. Твърденията за нарушения в изискванията за форма на протоколите; 2. Възраженията за нанесени поправки в протокола на ОИК; 3. Оплакванията за множество поправки в протоколите на СИК, неоформени съгласно изискванията на ИК; 4. Неправилно отчитане и отразяване на преференциите; 5. Повторното преброяване в секция № 119; 6. Оплакванията за нарушение на чл. 435, ал. 2 ИК, изразяващо се в липса на писмени решения за определяне на един член на СИК, който да има достъп до бюлетините; 7. Оплаквания за неправилно разпределение на доказателствената тежест; 8. Оплакванията за нарушение на чл. 220, ал. 1 ИК - гласуване след 19.00 часа; 9. Възражения за упражнен контролиран вот; 10. Възражения за посочен голям брой недействителни гласове; 11. Разлика между данните, отразени в протокола на ОИК за обявяване на резултатите за избран кмет и протокола на същата комисия за избор на общински съветници.
Преди да направи правните си изводи относно исканията за обявяване на решението на ОИК за нищожно, недопустимо и при условията на алтернативност за незаконосъобразно, съдът е съобразил съдебната практика и практиката на Конституционния съд за съществените нарушения, които биха довели до обявяване на незаконност на проведения избор - нарушения, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право и тежестта им да е от такова естество, че да води до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. На тази база е преценил приетите за установени факти и възраженията на жалбоподателите и ги е приел за неоснователни. Посочил е, че решението е основано на резултатите от изборите, такива, каквито са установени от съответните СИК и обобщения протокол на ОИК. Общинската избирателна квота е определена правилно на базата на отчетените действителни гласове, като правилно са определени и мандатите на конкретните политически сили, които са получили действителни гласове, равни и надвишаващи тази квота. Аргументирал се е за приетото за неуспешно оспорване на протоколите на СИК. Извел е правен извод за законосъобразност на оспореното решение на ОИК и го е потвърдил.
След постановяване на решението по чл. 459, ал. 10 ИК, съдът е бил сезиран с искане от жалбоподателя [ПП] за допълване на решението, като актът на ОИК се обяви за нищожен и за недопустим Съдът е разгледал искането им за допълване и е приел, че в основното си решение е обсъдил доводите, направени от жалбоподателя за нищожност и недопустимост на акта на ОИК. Приел ги е за ненеоснователни и е постановил уредения в разпоредбата на чл. 459, ал. 10 ИК диспозитив - потвърдил е оспореното решение, като законосъобразно. Поради това не дължи произнасяне с отделен диспозитив за твърдяната негова нищожност и недопустимост. По тези съображения е приел искането за допълване за неоснователно и го е оставил без уважение с решение № 32 от 15.11.2016 година.
Така постановените решения № 24 от 27.10.2016 година и № 32 от 15.11.2016 година са правилни.
По касационната жалба, подадена от [ПП], представлявана от Б. Г. Н. против решение № 24 от 27.10.2016 година на административния съд: Първото възражение е за неизпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд в отменителното му решение при повторното разглеждане на делото. Възражението е неоснователно. В мотивите на акта си, касационната инстанция ясно е обособила допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до неправилост на съдебния акт. Такива са липсата на произнасяне в съдебното заседание от 19.11.2015 година за приемането на постъпилите протоколи на СИК и немотивирано отхвърляне на всички доказателствени искания на жалбоподателите. След връщане на делото, още в първото проведено съдебно заседание на 27.06.2016 година, съдът с протоколно определение е приел индигираните втори екземпляри от протоколите на 213 СИК. На второто съдебно заседание на 30.06.2016 година е открил производство по оспорване, извършено от различните жалбоподатели на протоколите на СИК, указал е разпределението на доказателствената тежест и е допуснал комплексна съдебна експертиза с определяне на възнагражденията за вещите лица, вносими от всеки един жалбоподател. Впоследствие неколкократно са редуцирани задачите към експертизата, поставени от местната коалиция чрез всеки един от двамата й представители /податели на самостоятелни жалби/ и така е останал за изследване само въпросът дали във всяка една от секциите е взето писмено решение на СИК за определяне на неин член, който единствен да има достъп до бюлетините при възнаграждение от 300 лева. Той е обект на проверка от съдебната експертиза и на него съответно е отговорено в задача втора от заключението. Установено е, че в 44 от секциите е налично писмено решение, а в останалите 169 такова липсва.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 170 АПК. Съдът е постановил нарочно протоколно определение за разпределение на доказателствената тежест с оглед откритото производство по оспорване на протоколите на СИК, като официални документи. В тази хипотеза доказателствената тежест се носи от оспорващата страна, каквато е желбоподателят. Ответният административен орган е доказал издаването на опореното решение с прилагане на админисративната преписка със съдържащите се в нея писмени доказателства. След като жалбоподателят е твърдял допуснати нарушения, той е бил длъжен да докаже твърдяните в жалбата и в хода на съдебното производство нарушения на изборния процес.
Следващото възражение по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за липса на произнасяне от страна на съда по доводите за нищожност и недопустимост на решението на ОИК. Възражението също е неоснователно. Валидността и допустимостта на административния акт са функционално свързани с неговата законосъобразност, като съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК не са отделени от нея. Съдът е извършил цялостна преценка за наличието, респ. липсата на отменителните основания по цитираната разпоредба. За целта е анализирал събраните писмени доказателства и е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на решението в контекста на твърденията за допуснато нарушение по чл. 435, ал. 2 ИК. Обсъдил е и възражението за недопустимост с оглед възраженията за момента и часовете на постановяване на решението за обявяване на избора и на съставяне на протокола. Приел е, че тези възражения са неоснователни, т. е. не са допуснати нарушенията, които според жалбоподателя са водели до нищожност и недопустимост на административния акт. Потвърждението му от съда при използване на правната терминология и фурмулировката, въведени в чл. 459, ал. 10 ИК, като законосъобразен съдържа имплицитно и преценката му, че нито е нищожен, нито е недопустим.
Останалата част от касационната жалба съставлява буквално копие на писмената защита, представена от страната на 11.10.2016 година в първоинстанционното производство. Основното възражение на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции е за допуснато нарушение на правилото на чл. 435, ал. 2 ИК, което според него е довело до нищожност на решението на ОИК за определяне на изборните резултати. То е внимателно анализирано от административния съд и е прието за неоснователно. Изложените в тази връзка мотиви в т. 6 от извършения правен анализ изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Към тях следва да се добавят още две обстоятелства: Цялото възражение почива върху твърдението на жалбоподателя за липса на взети писмени решения в болшинството от СИК за определяне на член от комисията, който да има достъп до бюлетините. На първо място следва да се отбележи, че в цитираната разпоредба не е предвидено определянето на такъв член да става с нарочно решение, а още по малко да въвежда определена писмена форма. Изискване за писмена форма не се съдържа и в решение № 2525-ВИ/НР от 8.10.2015 година на ЦИК за приемане на Методически указания за секционните избирателни комисии. В раздел ІV, б."Б", т. 1 от тях е указано на комисиите да определят с решение кой от членовете ще има достъп до бюлетините и ще брои, кой ще попълва протокола, кой ще опакова бюлетините и т. н. Не е обаче указано задължително решението да се взема в писмен вид и още по-малко да се прилага към изборните книжа, които се предават за съхранение след приключване на изборния процес. П. това липсата на такива писмени решение след проверените от експертизата книжа в никакъв случай не означава липса на взето устно решение по разпределение на отделните действия между членовете на СИК. Второто и по-съществено обстоятелство е, че такива решения касаят разпределение на извършвани отделни фактически дейности, а не разпределение на функции или компетентности. Компетентността остава върху цялата СИК, като основен орган на избирателния процес, установяващ резултатите от гласуването. Именно поради това всички законови разпоредби, в това число и нормата на чл. 439, ал. 1 ИК императивно задължава и едновременно с това оправомощава секционната избирателна комисия, като комисия да преброи бюлетините, а не един от членовете й. По тези съображения всички доводи на жалбоподателя за нищожност на решението на ОИК за обявяване на изборните резултати, поради неупълномощаване на отделен член на СИК с достъп до избирателните кутии са напълно необосновани и не държат сметка за етапите и фазите, през които преминава изборният процес и отчитане на резултатите от него.
Точно толкова е неоснователен и доводът за недопустимост на решението на ОИК, поради факта, че било издадено времево преди приключване на протокола. Към изложените в тази връзка мотиви на административния съд следва единствено да се добави, че между данните, отразени в протокола и тези в решението, е налице пълен синхрон и тъждественост, което прави безпредметно сравняването на часовете на изготвянето им.
Следващото възражение на жалбоподателя е за допуснато съществено нарушение на изборния процес във връзка с продължаването на изборите след обявяване на приключването им от ЦИК. То се основава на отразяване на времето в някои протоколи и най-вече в липса на отразяване в другата част от тях на времето, в което изборът е завършил. Доводите са обсъдени от съда в т. 8 от правната част на решението подробно по отделните хипотези. Направените в тази връзка изводи се възприемат от настоящата инстанция, ведно с правните изводи за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за контролиран вот. По тези съображения жалбата на местната коалиция, подадена чрез Б. Г. Н. подадена срещу № 24 от 27.10.2016 година е неоснователна. [ПП]