Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез управителя и представляващ дружеството П. Г., против решение № 2277/30.10.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2013/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П-03001815029840-135-001/26.03.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 103/14.05.2015 г. на директора на ТД на НАП – [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора неправилно съдът е потвърдил АУЗ, поради следното: 1. АУЗ е издаден в нарушение на чл. 103, ал. 1 ДОПК; 2. Преводаческата услуга не е посочена в чл. 9 ЗДДС като облагаема доставка; 3. АУЗ е издаден в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен оспореният АУЗ.

Ответникът по касационната жалба - директор на ТД на НАП – [населено място] не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал....