Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение

№ 9459 от 04.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1442/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на заповед рег. № 8121К-2971 от 12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Ответникът – А. Т. И., чрез пълномощника си адвокат В. С, във възражение от 30.09.2016 г. и в съдебно заседание, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

С решение № 9459 от 04.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1442/2015 г., решаващият на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед рег. № 8121К-2971 от 12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3, предложение първо ЗМВР на А. Т. И. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, но намира изводите по приложението на материалния закон за неправилни по следните съображения:

Съдът е приел, че не е установено, че държавният служител И. е извършил описаните в заповедта нарушения, поради което неправилно по отношение на него са били приложени материалноправните норми на чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

От данните по делото се установява, че към...