3№ 5284/19.11.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1134 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1474/19.12.2023 г. по гр. д. № 1848/2023 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 3946/22.12.2022 г. по гр. д. № 5786/2022 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил държавата чрез Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. В. Р. сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в две престъпления по чл. 289, пр. 3 НК, ведно със законната лихва от 07.08.2019 г., както и в частта по чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Решението се обжалва от Прокуратурата с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси - за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да изложи мотиви по въпроса за причинно-следствената връзка на вредите с незаконното обвинение и да не определя обезщетение за вреди, за които такава връзка не е налице. Според касатора те са включени в предмета на обжалване - общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и са решени от въззивния съд в противоречие с т. 11 ППлВС №4/23.12.1968 г., т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС и практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 271, ал. 1, вр. чл. 269, изр. 2 ГПК – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество Прокуратурата въвежда всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, съществени процесуални нарушения – въведени оплаквания във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, по които липсва произнасяне, и необоснованост – по обстоятелствата от значение за определеното обезщетение по справедливост. Прокуратурата се оплаква, че въззивният съд го е присъдил за продължителност на наказателното производство повече от 5 години при установен по делото период на продължителност от 4 години и 3 месеца, считано от привличането на ищеца за обвиняем на 21.04.2015 г. до влязлата в сила оправдателна присъда на 07.08.2019 г. Прокуратурата се оплаква също, че обезщетението не е съобразено с тежестта на обвинението – за престъпленията по чл. 289 НК наказанието е лишаване от свобода от една до шест години; с продължителността на наказателното производство – приключило в разумен срок в смисъла по чл. 6, § 1 КЗПЧОС; с оправдателната присъда от 13.06.2016 г. – след нея е незначителен рефлексът на действията на процесуална принуда в личната сфера на ищеца; с взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ - с по-нисък интензитет от възможните мерки „задържане под стража“ и „домашен арест“; с временното отстраняване на ищца от длъжност с решение по чл. 230, ал. 1 ЗСВ на ВСС – само за периода 30.04.2015 г. – 23.11.2016 г., а в останалите 3 години и 2 месеца от наказателното производство ищецът е продължил да изпълнява функциите на прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен; с неговите възраст и публична длъжност - към повдигнатото му обвинение той е в активна, трудоспособна възраст и на длъжността „окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен, т. е. въззивният съд е следвало да приеме, че е устойчив на стрес, а и с това, че делото е било „с висок обществен интерес“, за които дела Прокуратурата е била длъжна и е предоставила информация на медиите, за да обезпечи правото на информираност на българските граждани – чл. 39 – чл. 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Прокуратурата се оплаква също, че обезщетението е определено за вреди с недоказана връзка с обвинението – ищецът да е нямал лични доходи в периода на временното си отстраняване от длъжност, поради незаконното обвинение да е взел решението да не участва в управителния съвет на сдружение „Асоциация на прокурорите в България“ и за преместването му в административен отдел на Окръжна прокуратура – Плевен, респективно за начина, по който се е чувствал, понасяйки всичко това, включително че след оправдателната присъда е продължил да търпи неимуществени вреди от незаконното обвинение.

Ответникът по касация, И. В. Р. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Настоящият състав намира да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, без да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу първоинстанционното решение за уважаването на този иск на И. В. Р. в пълния размер, които оплаквания се поддържат в обосноваване и на касационните основания. Въззивното решение не е съобразено с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС и с практиката на Върховния касационен съд, които изясняват правомощията на въззивния съд на инстанция по същество при задължението да реши спора, след като отговори на оплакванията в жалбата. Спестявайки дължимите мотиви за това, въззивният съд е определил обезщетението в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд за релевантните обстоятелства относно критерия „справедливост“ и за начина, по който се прилага по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и в частите по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, включително предвид постъпилата частна касационна жалба срещу възнаграждението на адв. О. Б., определено му за безплатното представителство на ищеца пред първата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1474/19.12.2023 г. по гр. д. № 1848/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетението на неимуществените вреди, включително в частите по чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание - Прокуратурата на Р. Б. е освободена от държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.