Производството е по Глава дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. П. В., представлявана от адв.. П, против решение № 2874/26.04.2016 г. по адм. д. № 6412/2015 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът директор Дирекция "Общински сроителен контрол",Столична община, представляван от юрк.П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора В. срещу заповед № РД-30-80/01.06.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна пристройка към съществуваща жилищна сграда-северна фасада", находящ се в УПИ ІХ-9, 10, кв. 32, м. " [улица]по плана на [населено място], с административен адрес [улица].
С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че извършения без строителни книжа през 1978 г. строеж подлежи на премахване, тъй като не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 ПРЗУТ.
Ангажираните от оспорващата писмени доказателства и заключението на назначената по нейно искане съдебно-техническа експертиза са обсъдени в съвкупност с материалите, събрани в хода на административната преписка.Съдът е преценил основателността на възражението за търпимост в светлината на действащите към времето на извършване на строежа норми на Закон за териториално и селищно устройств /ЗТСУ/, отм. , при което е приел, че строежът е осъществен в нарушение на чл. 53, ал. 3, при липсата...