Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. К., чрез пълномощника й – адв.. К, против решение № 2323/08.04.2016 г., постановано по адм. дело № 12310/2015 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – основания за отмяна по чл. 209, т. т. 2 и 3 от АПК.
В съдебното заседание касационна жалбоподателка се представлява от адв.. К, която поддържа жалбата, като настоява да се постанови решение, с което бъде отменено изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт и оспорената заповед, по съображенията, изчерпателно посочени в касационната жалба. Претендира направените в производството разноски, с възражение за прекомерност на разноските на ответното дружество.
Ответникът: [фирма], редовно призован, се представлява от управителя на дружеството и Адв. В., който моли да се потвърди съдебното решение на първата инстанция и се присъдят разноските по делото, за които представя списък. Подробни съображения са изложени в отговора по касационната жалба.
Ответникът: Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - С., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразено становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил, по жалба на [фирма], заповед на началника на СГКК - С. № 18-8614/03.11.2015 г., с която са изменени КК и КР, чрез изменения на границите между самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.1105.125.6.1 и 68134.1105.125.6.2 и са присъдени разноски в размер на 300 лв. в полза на дружеството. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазена форма и административно-производствени правила, но в протворечие с материалния закон и установната фактическа обстановка. Посочил е, че съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, измененията в КР на НИ се извършват при констатиране на несъответствие между данните в КР и източника, удостоверяващ данните, а в случая не се установява непълнота и грешка в съществуващата кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 ЗКИР, не са налице такива при съотнасяне на данните за НИ в КК и КР, спрямо действителното им състояние, към момента на одобряването им. Посочил е, че не са налице основания за изменение на КР, защото източник на данни са документите за собственост, а в случая несъответствие между тях и отразеното в регистъра не се констатира. Такова несъответствие се появява с процесното изменение, с което в КК е нанесено ново очертание на самостоятелните обекти с идентификатори 68134.1105.125.6.1 и 68134.1105.125.6.2, което е в противоречие с актовете за собственост, одобрения архитектурен проект и разрешение за строеж № 02/13.01.2010 г., което е в нарушение на чл. 44 ЗКИР.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Изменение в КК и КР може да се осъществи само при наличието на някоя от предпоставките на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Първоинстанционният съд в случая обосновано е приел, че не са налице основанията за издаване на оспорената заповед, като предвид установените фактически констатации, административният орган неправилно е приложил материалния закон - нанесеното ново очертание на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1105.125.6.1 и 68134.1105.125.6.2, е в противоречие с актовете за собственост, с одобрения архитектурен план и разрешение за строеж № 02/13.01.2010 г. на Главния архитект на р-н [район] С.. Позовавайки се на заключението на вещото лице по делото, прието без възражения в с. з. на 25.02.2016г. и на доказателствата по делото, свързани с обема на придобитата собственост от дружеството и Е. К., проследявайки и собствеността на праводателите им, съдът е извел извода, че административният орган в нарушение на цитираната норма, е очертал обект с идентификатор 68134.1105.125.6.1, включвайки помещението за експедиция в неговия контур. Не е констатирана непълнота и грешка в съществуващата кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, не са налице и основанията за изменение на КР, защото източник на данни са документите за собственост, а в случая несъответствие между тях и отразеното в КР не е констатирано.
При тези съображения, не са налице касационния основания за отмяна на решението, като при този изход на процеса, на ответната в касацията страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани с приложения договор за правна помощ до размера от 750 лв. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност на разноските не следва да се уважава, при предвидения минимум от 600 лв. за дела по ЗУТ и ЗКИР - изготвен е подробен отговор по касационната жалба, а в с. з. дружеството е представлявано от упълномощения адвокат Владимиров.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2323/08.04.2016 г., постановано по адм. дело № 12310/2015 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Е. Т. К., [населено място], ул. А. К." № 10, вх. "А", ет. 5, ап. 9, да заплати на [фирма], [населено място], ул. "С.-2А",[жк], [жилищен адрес]70, 71, представлявано от И. С. В., сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лв. разноски по делото пред ВАС. Решението е окончателно.