Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], срещу решение № 557 от 08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 851 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменено издаденото от касатора решение № 2153-14-23 / 24.09.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложени са съображения за нарушения на чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с § 22с от ПЗР на КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Н. И. Д. от [населено място] махала, обл. П., е оспорила касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 2153-14-23 от 24.09.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 15 от 10.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 96 от КСО, с което са прекратени, считано от 25.05.2015 г., отпуснатите на Н. И. Д. две наследствени пенсии за осигурителен стаж и възраст (от майка й Ц. Т. И. и от баща й И. Т. И.), както също и получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука...