Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане на началника на МП "Пристанище Б. Център" за отмяна на решение № 2299 от 01.03.2016г., постановено по адм. д. № 15216/2014г. по описа на Върховен административен съд. Твърди, е са налице нови обстоятелства по см. на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му на били известни на страната. Иска се отмяната му.

Ответникът по искането за отмяна - [фирма] [населено място] оспорва основателността му.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо.

С оглед събраните доказателства Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 2299 от 01.03.2016г., постановено по адм. д. № 15216 по описа за 2014г. на Върховен административен съд тричленен състав на Осмо отделение е отменил в касационното производство по чл. 208 и сл. АПК решение №1667 от 16.10.2014г. на Бургаски административен съд по адм. д.№ 2467 по описа за 2013г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. Т. против решение № 4787/14.08.2013г. към ЕАД № 11BG 001007Н0016166/20110725 на началник на Митнически пункт „Пристанище Б. център” относно установените задължения за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 25 607, 42 лева и данък добавена стойност /ДДС/ за разликата над 284, 89лв. до пълния определен размер на данъка от 13 833, 71лева, и се е произнесъл по съществото на спора, като е о постановил отмяна наи вместо него е постановил отмяна на решение № 4787/14.08.2013г. към ЕАД № 11BG 001007Н0016166/20110725 на началник на Митнически пункт „Пристанище Б. център”, в частта на установените задължения за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 25 607, 42 лева и данък добавена стойност /ДДС/ за разликата над 284, 89лв. до 13 833, 71лв.- пълния определен размер на данъка.

Оставил е в сила решение №1667 от 16.10.2014г. на Бургаски административен съд по адм. д.№ 2467 по описа за 2013г. в останалата част. В решаващите си мотиви съдът е приел, че с процесния ЕАД на 25.07.2011г. е осъществен внос на стъклофибърна мрежа с посочения тарифен код с деклариран произход от М., съобразно представен сертификат за произход и посочено в товарителницата място на товарене П. К., М., т. е. стоката безспорно е изпратена от М.. Вносът обаче е осъщественпредивлизане в сила на Регламент №1135/2011 и Регламент №672/2012, т. е. дори преди въвеждането на регистрационния режим. Следователно и предвид чл. 1, §2 от Регламент № 672/2012, вносът попада извън времевия обхват на този регламент и в случая антидъмпингово мито в размер на 25 607, 42лв. не се дължи. В тази част касационната жалба е основателна и решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалбата на дружеството митническият акт, в частта му, с която е определено антидъмпингово мито в размер на 25 607, 42лв. бъде отменен.

В искането за отмяна административният орган твърди, че след влизане в сила на решение № 2299/01.03.2016г. Съдът на Европейския съюз е постановил Решение № C- 416/2015г. от 30.06.2016г. с предмет преюдициално запитване, отправено от съд в Р. Р в рамките по делото S. R. S. срещу D. G. R. a F. P., B.. Според молителя преюициалното запитване касае вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход К., в решеинето си СЕС е приел, че наложеното с чл. 1 пар. 1 от Регламент за изпълнение $ 791/2011 антидъмпингово мито се прилага за вонса на тикав продукти беззначение от коя страна са изпратени, като същественото е стоките да са с произход от К..

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

С оглед на посочените докаателства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 2299 от 01.03.2016г., постановено по адм. д. № 15216/2014г. по описа на Върховен административен съд за неоснователно.Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпалетно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧОС може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС не представлява изрично основание за отмяна на влъзъл в сила съдебен акт. Би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС.

С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК следва да се приеме, че решението на СЕС от 30.06.2016г. по дело № C- 416/2015г. не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна на се иска. Касационното производство, по което е постановено решение № 2299 от 01.03.2016г., постановено по адм. д. № 15216 по описа за 2014г. на Върховен административен съд обаче е протичало паралелно с производството пред СЕС и при положена добра грижа страните са могли да поискат спиране на делото до приключване на производството по чл. 267 ДФЕС, ако се считали, че решението на СЕС би имало значение за правилното решаване на касационното производство. Такова процесуално действие обаче не е било извършено и искане в тази насока не е било правено. Ето защо искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане на началника на МП "Пристанище Б. Център" за отмяна на решение № 2299 от 01.03.2016г., постановено по адм. д. № 15216/2014г. по описа на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.