7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5343

гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 1137 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П. ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. срещу решение № 6470/14.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 6236/2022г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 20225229 от 22.12.2021г. по гр. д. № 10400/2021г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Н. П. З. с ЕГН [ЕГН] срещу „Е. П. АД /старо наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД/, ЕИК 175133827 отрицателен установителен иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096.56 лева, представляваща начислена цена на консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2021г. – 31.01.2021г. в обект на потребление – две масивни жилищни сгради с административен адрес: [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, с клиентски № 310176074511 с три места за потребление с аб. №№ 95645103, 95645104 и 95645105, за която сума е издадена фактура № 0296779783/31.01.2021г.

Решението е постановено при участието на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Е. П. АД.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа неправилност на изводите на въззивния съд за липса на облигационна връзка между страните в противоречие с приетото от фактическа страна и при липса на правна оценка на представените по делото констативни протоколи и споразумения за разсрочено плащане, подписани от ищеца след датата на разпоредителните сделки. Сочи неправилност на извода, че с прехвърлянето на правото на собственост на ид. ч. от един от трите електроснабдени имота, ищецът е загубил качеството си на страна по облигационната връзка, както и относно правното значение на признанието на ищеца, че се явява потребител на ел. енергия при липса на възражение срещу издаваните през годините фактури и заплащането им.

В писмен отговор ответникът по касация Н. П. З., чрез процесуален представител адв. Л. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: за процесния обект – двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [улица]/бивша ул. „432 – ра“/ № 16, е открит при ответното дружество клиентски № 310176074511, разпределен за три абонатни номера: 95645103, 95645104 и 95645105, чийто титуляр е бил Н. П. З..

С договор за покупко – продажба на недвижим имот по НА № 69 от 02.03.1994г., Н. П. З. и Н. П. З. придобили право на собственост върху недвижим имот: празно дворно място, съставляващо имот пл. № 3705 по скица, а по НА пл. № 1177 от кв. 17 по плана на [населено място], м. „Край ливаде“, с площ от 2231 кв. м. по скица и 2331 кв. м. по нотариален акт, при описани граници. С договор за покупко продажба на недвижим имот оформен с НА № ..... от ..........г., поправен с НА № 32/21.11.1996г., Н. П. З. и Н. П. З. придобили право на собственост върху празно дворно място /бивша нива/, находящо се в [населено място], м. „Край ливаде“, с площ от 1930 кв. м., съставляващо имот пл. № 1142 от кад. лист № 620 по неодобрения кадастрален план на [населено място], м. „Витоша – Хладилника“. С договор за замяна по НА № ...........г. Н. П. З. и Н. П. З. придобили право на собственост върху недвижим имот: празно дворно място в [населено място], м. „Край ливаде“ с площ от 622 кв. м., реална част от имот пл. № 1353 от кад. Лист № 620 по неодобрения КП на [населено място], целият с площ от 1773 кв. м. при описани съседи, а в замяна прехвърлили правото на собственост върху празно дворно място в [населено място], същата местност, с площ от 574 кв. м., реална част от имот пл. № 1177 по кад. Лист № 620, целият с площ от 2231 кв. м. при описани съседи.

С два договора за дарение обективирани съответно в НА № 1 от 18.12.2001г. и НА № 162 от 27.12.2000г. ищецът и съпругата му дарили на дъщерята на ищеца притежаваните от тях в режим на СИО ид. ч. от правото на собственост върху описаната двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. „432 – ра“ № 16, със застроена площ от около 735 кв. м., състояща се от: на първия етаж – две дневни, две столови, две кухни, две помещения за иконом, стая за гости, две фитнес зали, две сауни, пет бани с тоалетни, две тоалетни и други сервизни помещения и стълбища; на втория етаж – осем спални, стая за гости, емпоре, осем бани с тоалетни и други обслужващи помещения и осем тераси, и подземен етаж – две избени помещения, две инсталационни помещения, коридори със стълбища, която жилищна сграда в УПИ, целият с площ от 3875 кв. м., състоящ се от имоти с пл. № 1142, 1177, 1302, 1398 от кв. 17 по плана на [населено място], м. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, за които имоти съгласно заповед № РД – 09 – 1053/10.11.1995г. на гл. архитект на [населено място], е отреден парцел XIV, както и ид. ч. от мястото.

От показания на свидетелите В. Т. и А. Ц. установил, че процесният имот представлявал двор с две еднофамилни къщи в него. Едната, означена със сигнатура „2мж“ на скицата на л. 226 от делото, към улицата била триетажна и била на А., която ползвала сградата като вилна и първият свидетел живеел в нея, а другата на брата на ищеца, при общ двор.

С отделни заявления от 31.05.2013г.; от 21.04.2017г.; от 07.06.2018г. и от 26.06.2018г. ищецът заявил пред ответното дружество отсрочване/разсрочване на задължения по клиентския си номер, като между страните са сключени три броя споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия от 25.05.2015г., от 24.04.2017г. и от 28.06.2018г.

От неоспорено от страните заключение на СГЕ, съдът приел за установено, че Н. П. З., в качеството му на потребител на електрическа енергия, е подписал констативни протоколи № 1051300/10.11.2020г., № 1051301/10.11.2020г. и № 1051303/10.11.2020г. за трите абонатни номера на имота: 95645103, 95645104 и 95645105, при които е извършена подмяна на електромерите в имота.

От заключение на ССчЕ приел за установено, че през исковия период отчетите на трите средства за търговско измерване в имота са били извършени дистанционно чрез специализирана система без необходимост от посещение в имота. Показанията на електромерите били реално отчетени на 31.01.2021г., а сумите по фактурата начислени правилно съобразно отчетените киловатчаса реална консумация и утвърдените от КЕВР цени за процесния период.

От заключение на СТЕ приел за установено, че електромерите в обекта на потребление са монтирани на 20.11.2020г. и са в срок на метрологична годност. Фактурираните количества електрическа енергия са отразени по реален отчет на показанията на СТИ, а отчетеното отговаря на фактурираното количество, и стойността на фактурираните киловатчасове е изчислена математически вярно.

На 31.01.2021г. електопреносното дружество е издало фактура за исковата сума, представляваща задължение за консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г. за описания клиентски номер.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел за безспорно по делото, че през процесния период въззивникът е бил титуляр на открита за имота партида за отчитане на доставена електрическа енергия, но за спорно по делото приел обстоятелствата дали същият е имал качеството „битов клиент“ на електрическа енергия през този период по отношение на процесния имот, респ. дали е било налице облигационно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия, както и дали е налице реално потребление. След анализ на легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /предишен текст § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ/ приел, че понятието „битов клиент“ законът свързва с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Изтъкнал, че след прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имота, като е без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Приел, че в този случай е налице законово заместване на страната в правоотношението по визираната от закона сделка. Старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Позовавайки се на решение № 205/28.02.2019г. по гр. д. № 439/18г. на ВКС, III ГО приел, че неизпълнението на задължението на бившия собственик на имота в 30 - дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността /чл. 17, т. 3 от публично известните Общи условия/ може да породи вземане за обезщетение за вреди, но не води до извод, че бившият собственик на имота е длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. Отбелязал, че след изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия собственик. В случая приел, че с актове за дарение от 27.12.2000г. и от 18.12.2001г. ищецът се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот, находящ се в [населено място], ул. „432 – ра“ № 16, а по отношение на останалите ид. ч. няма ангажирани доказателства, от които да се установява същите да са били собственост на въззивника. Следователно от момента, в който въззивникът и съпругата му са се разпоредили с правото на собственост върху ид. ч. от имота, т. е. от 18.12.2001г. обосновал, че те са загубили качеството „потребители“ на електрическа енергия за този имот, респ. престанали са да бъдат страна по договора за продажба на електрическа енергия за този имот и не следва да отговарят за задълженията за консумирана и незаплатена електрическа енергия. Обстоятелството, че на адрес: [населено място], район Лозенец, кв. Витоша ВЕЦ Симеоново, ул. „432 – ра“ № 16, има открита партида на името на въззивника с кл. № 310176074511 приел, че не може да обоснове извод, че същият е потребител на електрическа енергия за имота след 18.12.2001г., тъй като след прехвърлянето на правото на собственост върху ид. ч. от имота на трето лице, старият собственик на имота не дължи цената на доставената енергия. Дали въззивникът се е признал за потребител на електрическа енергия за период, предхождащ процесния период, приел за ирелевантно за възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните по делото, с оглед особените изисквания на ЗЕ за възникването и съществуването на правоотношението по доставка на електрическа енергия за битови нужди. Доколкото по делото не е доказано, че ищецът е бил титуляр на правото на собственост или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, през периода, за който се твърди, че дължи исковата сума, приел, че същият не е бил „битов клиент“ на електрическа енергия, респ. че не е доказано съществуване на облигационно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия. Въз основа на този решаващ извод обосновал основателност на предявения отрицателен установителен иск, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът „Е. П. ЕАД обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поставяйки, следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:

1/ Качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ обвързано ли е с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право ползване върху електроснабдения имот?

2/ Задължен ли е съдът процесуално да разгледа и обсъди доводите на страните, както и всички допустими и относими за спора доказателства, събрани по делото в тяхната съвкупност?

Въпросите се сочат като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 4177/19.12.2023г. по гр. д. № 1773/2023г. на III ГО; решение № 60/29.04.2015г. по гр. д. № 4280/2014г. на IV ГО; определение № 627/21.05.2013г. по гр. д. № 137/2013г. на III ГО; решение № 72/18.07.2017г. по т. д. № 3310/2015г. на II ТО, решение № 30/18.03.2021г. по гр. д № 1555/2020г. III ГО.

По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Въпросът дали качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е обвързано с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот е поставен от касатора в подкрепа на поддържаното от него становище, че за битов или стопански клиент и страна по договор за доставка при общи условия, законът не изисква физическо или юридическо да е собственик/ползвател на имота, в който се доставя и потребява ел. енергия и че целта на ЗЕ не е да регулира и изследва законността и доказаността на обитаването на имота и оспорване на изводите в обжалваното решение в обратния смисъл. Въпросът е част от предмета на делото и решението по него е обусловило по значим начин изхода му, поради което е налице общо основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва обаче специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, което касаторът обосновава позовавайки се на цитираната практика на ВКС. Двете цитирани определения по чл. 288 от ГПК не са съдебна практика по смисъла на този текст, а цитираното решение по гр. д. № 4280/2014г. на IV ГО няма отношение към поставения въпрос. В него е даден отговор на въпроса разпределителното или снабдителното предприятие е носител на задължението към потребителя да възстанови партидата му и да доставя електроенергия до неговия обект, който е различен и няма връзка с поставения от касатора въпрос.

Ето защо по първи въпрос не са установени предвидените от закона предпоставки, които в съвкупност обуславят приложно поле на касационно обжалване.

Процесуалноправният въпрос се свежда до задълженията на въззивния съд по приложението на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Същият е част от предмета и е от значение за решаващата правна воля на съда по всяко гражданско дело. Съобразно мотивите на въззивното решение и позоваването от касатора, съдебният състав приема, че са налице предпоставките /обща и допълнителна/ на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обуславящи приложно поле на касационно обжалване. На това основание касационен контрол на решението на въззивния съд следва да се допусне за проверка съответствието на решението с практиката на ВКС обективирана в решения № 305 от 23.05.2024г. по гр. д. № 1773/2023г. на ВКС, III ГО; № 208 от 12.03.2021г. по гр. д. № 983/2020г., IV ГО; № 50194 от 21.11.2022г. по гр. д. № 4738/2021г., III ГО и др. по обобщения въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и да разгледа и обсъди доводите на страните и относимите доказателства от значение за делото поотделно и в тяхната съвкупност.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на по 121.93 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6470/14.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 6236/2022г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на Е. П. АД /старо наименование „ЧЕЗ Е. Б. АД/, ЕИК 175133827, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер 121.93 лева, като при неизпълнение на даденото указание в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.

След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.