О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 86

София, 17.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 4030/2013 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 573 от 25.03.2012 г. по гр. д. № 2358/2012 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 19.04.2012 г. по гр. д. № 12281/2010 г., с което е признато за установено по предявения от Л. З. К. отрицателен установителен иск, че Н. Й. Б. не е собственик на апартамент № 89, находящ се на втория етаж, вх. “Ж”, бл. 259 в[жк]в [населено място].

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. Й. Б.. На първо място, жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо на няколко основания: поради липса на правен интерес за ищцата да предяви иск за собственост на целия апартамент, при положение, че спорно между страните е правото на собственост само върху 12 945/20595 ид. части; поради това, че доколкото ищцата твърди да е собственик на имота, би могла да защити правата си като предяви положителен установителен иск за собственост, с който да установи обема на притежаваните от нея права. На следващо място касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани няколко правни въпроса, за които касаторът твърди, че са обусловили изхода на делото и по...