№ 47

гр. София, 11.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 10 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по молба на [фирма] ЕИК [ЕГН] за отмяна на влязло в сила решение № 76/ 02.03.2011 г. по гр. д. № 103/ 2011 г, с което Окръжен съд – Пазарджик е потвърдил решение № 407/ 29.12.2010 г. по описа на Районен съд – Велинград в осъдителните части по искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от К. К. Г.. Молителят твърди, че по друго висящо дело между страните (гр. д. № 170/ 2013 г. по описа на Районен съд - Велинград) му е станало известно обстоятелството, че към сключването на трудов договор № 42/ 01.09.2001 г, подписан от К. Г. в две качества - служител и органен представител на [фирма], - с решение № 1361/ 17.08.2001 г. по фирмено дело № 803/ 1999 г. на Окръжен съд – Пазарджик той е заличен като управител на дружеството-работодател. Молителят обосновава спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и качеството на това обстоятелство като „ново” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК с твърденията, че решението по фирменото дело не е вписано в търговския регистър и за него [фирма] узнава по висящото дело.

В границите на срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, изтекъл на 20.10.2013 г, от ответника по молбата К. К. Г. не постъпва писмен отговор.

Върховният касационен...