ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317

София, 30. юни 2016 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч. гр. д. № 1992 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 11.03.2016 г. по гр. д. № 81/2016 за спиране на производството по молба за непълно осиновяване.

Недоволна от определението е жалбоподателката Н. С. А. - Б., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че при непълно осиновяване е без значение дали далият съгласие за осиновяването съпруг на осиновителката е баща не детето. Ако той е баща на детето, неговото съгласие позволява осиновяването, а ако той не е баща на детето, това не е пречка за допускане на осиновяването, защото то става съгласие като съпруг на осиновителката.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и прегражда развитието на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителката е съпруга на бащата на детето, който го е припознал, но припознаването се оспорва от прокуратурата и съдът е приел за разглеждане предявения иск по чл. 66, ал. 5 СК. Правните последици на осиновяването от съпруг на родител (специална хипотеза на непълно осиновяване) и правните последици от непълното осиновяване са различни, поради което разрешаването на спорния въпрос за бащинството на родителя има преюдициално значение за осиновяването.

Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.

Правилно въззивният съд е приел,...