ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
София, 30. юни 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч. гр. д. № 1992 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 11.03.2016 г. по гр. д. № 81/2016 за спиране на производството по молба за непълно осиновяване.
Недоволна от определението е жалбоподателката Н. С. А. - Б., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че при непълно осиновяване е без значение дали далият съгласие за осиновяването съпруг на осиновителката е баща не детето. Ако той е баща на детето, неговото съгласие позволява осиновяването, а ако той не е баща на детето, това не е пречка за допускане на осиновяването, защото то става съгласие като съпруг на осиновителката.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и прегражда развитието на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителката е съпруга на бащата на детето, който го е припознал, но припознаването се оспорва от прокуратурата и съдът е приел за разглеждане предявения иск по чл. 66, ал. 5 СК. Правните последици на осиновяването от съпруг на родител (специална хипотеза на непълно осиновяване) и правните последици от непълното осиновяване са различни, поради което разрешаването на спорния въпрос за бащинството на родителя има преюдициално значение за осиновяването.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел,...