Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Р. М, против решение №269 от 13.01.2016г. по адм. дело №2896/2015г. на Административен съд София град, Второ отделение, 26 състав, с което е отменено решение № ОУ-05/21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране),с което се одобряват „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма] съобразно дадените с решение № ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, както и е върната административната преписка на Комисия за енергийно и водно регулиране за разглеждане и ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът е направил необоснован извод, че е допуснато нарушение при провеждане на процедурата при одобряване на обжалваното решение, като с касационната жалба е представил Протокол № 147 от 14.10.2013 г. от закрито заседание на Комисията, по който - т. 5 от дневния ред е разгледан доклад с изх. № Дк- 510 от 10.10.2013 г. по заявлението на [фирма] за одобряване на представения проект на ОУ. Излага, че Комисията приела коригиран вариант на доклад обективиран в Доклад № Е-Дк-523/22.10.2013 г., който е приложение по т. 7 на Протокол № 147 от 14.10.2013 г., поради което е отразена волята на административния орган. Излага, че в съответствие с чл. 129, ал. 2 от Наредба № 3 КЕВР се е произнесла с Решение № ОУ-03/23.05.2014 г., с което е дала задължителни указания на [фирма] да представи изменен и допълнен проект на ОУ, но [фирма] не е изпълнило дадените задължителни указания, поради и което на основание в чл. 130, ал. 2, т. 2 е одобрила Общите условия съгласно дадените задължителни указания на дружеството с Решение № ОУ-03/23.05.2014 г. Излага, че неправилно съдът е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като смята, че са изложени мотиви в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Излага също, че е неправилно решението на съда и в частта, в която е приел, че е допуснато нарушение, поради това, че се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. проект за Правила за работа с потребители на енергийни услуги, като смята, че непосочването или погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. Иска, да се отмени обжалваното решение и се потвърди решение № ОУ-05 / 21.07.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Ответникът - [фирма], с писмен отговор и писмени бележки, чрез пълномощници адв.. И и адв.. Б, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съдебното решение е постановено след подробен анализ на всички актове, относими към оспореното решение на КЕВР и предхождащи неговото издаване, които се съдържат в административната преписка и са приети като док-ва по делото. Излага, че установените въз основа на това факти са отразени точно в съдебния акт и обосновават направения извод, че при издаването на същото са допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила и нарушение на материалния закон, като правилно съдът е приел, че в протокола от заседанието на КЕВР, състояло се на 14.10.2014г. /Протокол № 147/, в което е разгледан и приет докладът по заявлението на [фирма] за одобряване на процесните Общи условия, е налице противоречие в данните относно предмета на заявлението и изготвения доклад, и вследствие на това – неяснота относно процедурите по приемане, обсъждане и публикуване на доклада. Смята, че тази неяснота не е отстранена и с представения с касационната жалба пълен протокол от посоченото заседание, т. к. видно от решението по т. 5 от същия, и в него в т. 1 е посочено, че се приема доклад относно заявление с вх. № Е-13-46-49/23.09.2013г., подадено от [фирма] за одобряване на „Общи условия за продажба на ел. енергия на [фирма], а в т. 2, че се приема проект на „Общи условия за продажба на ел. енергия на [фирма], докато производството пред ДКЕВР е образувано по заявление на дружеството с вх. № е-13-45-94/05.08.2013г. за одобряване на „Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]. Посочва, че липсват данни, че несъответствието се дължи на техническа грешка, а липсват и твърдения в тази насока. Излага, че значителна част от указанията за изменение и допълнение на проекта за общи условия, дадени с решение № ОУ-03/23.05.2014г. не са съобразени с рамките, определени в чл. 129, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност/ и че вследствие на това тяхното неизпълнение не съставлява основание за приложението на чл. 130, ал. 2, т. 2, предл. първо от Наредбата. Излага, че решението е правилно и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение №269 от 13.01.2016г. по адм. дело №2896/2015г. на Административен съд София град, Второ отделение, 26 състав, е отменено решение №ОУ-05 / 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), с което се одобряват „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма] съобразно дадените с решение №ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, както и е върната административната преписка на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Административният съд е приел, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата), за одобряване на Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] (ОУ) одобрени съобразно дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от Наредбата указания. Съдът е приел, че решението, макар и издаденото в предписаната от закона писмена форма, не удовлетворява изискванията за пълнота на съдържанието, уредени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК, приложима на основание чл. 74 АПК и не съдържа конкретни фактически основания за неговото постановяване. В тази връзка е приел, че мотиви към оспорения административен акт се съдържат в решение № ОУ-03/23.05.2014г., но не могат да бъдат установени съображенията на КЕВР, мотивирали я да укаже изменение, допълване, отпадане или създаване на определени клаузи в ОУ. Също така съдът е приел, че от дадените с процесното решение задължителни указания в срок до 01.09.2014 г. [фирма] да представи Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, липсват каквито и да било мотиви, от които да могат да бъдат установени фактическите и правни основания за постановяване на това властническо волеизявление. Съдът е приел, че липсата на мотиви е порок във формата, който съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното решение. Съдът е приел, че е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решението, поради това, че по преписка не може еднозначно да се установи кой доклад е приет с протокол №147 от 14.10.2013 г. (л. 115 - 135 от приложението по делото), доклад по заявление вх. № Е-13-46-49 / 23.09.2013 г., подадено от [фирма] за одобряване на проект на „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]“ или по заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013 г., подадено от [фирма] за одобряване на проект на „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]“, като КЕВР е представила един-единствен доклад по постъпилото заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013г. - с № Е-14-523 / 22.10.2013 г. (л. 93 и сл.). Съдът е приел, че е налице противоречие - единственият доклад по административната преписка - този с вх. № Е-14-523 / 22.10.2013 г., е обсъден на заседание от 14.10.2013 г. (протокол № 147), т. е. осем дни преди неговото изготвяне, поради което пороците при съставянето и приемането на доклада опорочават процедурата по издаването на решение № 0У-03 / 23.05.2014 г., послужило като основание за приемане на крайния административен акт - решение № 0У-05 /21.07.2014г. и обосновават отмяна на последния. На следващо място съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР противоречи и на материалния закон и на целта на закона, поради неправилно приложение на чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НЛДЕ, поради това, че дадените указания с решение № ОУ-03/23.05.2014 г. не могат да бъдат основание за приложение на чл. 129, ал. 2 от Наредбата. Приел е, че е налице непрецизност при посочване на правното основание, поради това, че не е предвидено в хипотезата на чл. 130, ал. 2, т. 2 условието, залегнало в чл. 129, ал. 2 от Наредбата - несъответствие с изискванията на закона, а следва да са изпълнение двете кумулативни предпоставки, поради което в случая неизпълнението от страна на жалбоподателя на дадените указания не съставлява основание за приложение на чл. 130, ал. 2, т. 2, пр. 1 от Наредбата. На последно място съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в частта, в която се дават задължителни указания да се представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги, като в акта не е коментирана необходимостта от изготвянето на подобни правила и едва в диспозитива е указано за пръв път да се представи такъв проект и не е посочено по силата на коя правна норма е овластен органът да дава задължителни указания за представяне на Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги. По изложените мотиви съдът е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано по заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013 г. от [фирма], с което дружеството на основание чл. 104а от ЗЕ и чл. 129 от НЛДЕ е представило за одобряване от ДКЕВР проект на „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]“. Със заявлението са представени документи обуславящи одобряване на условията. Разглеждането на заявлението е отразен в доклад на работната група с № Е-14-523/22.10.2013 г. (л. 93 - 114 от приложението по делото), съдържащ 88 предложения за изменение на проекта на ОУ, като е предложено приемане на доклада и насрочване на открито заседание за разглеждане на заявлението. По протокол № 147 14.10.2013 г. (л. 115 - 135 от приложението по делото) е проведено закрито заседание на КЕВР, в който е отразено, че е разгледано заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013 г., приет е доклад по заявление с вх. №Е-13-46-49 от 23.09.2013г. на [фирма] за одобряване на проект на „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]“, На 24.10.2013 г. е проведено открито заседание на КЕВР, на което е разгледан докладът на работната група и е съставен протокол № 152 от 24.10.2013г. (л. 136 и сл. от приложението по делото), в който е отразено, че е приет доклад с решение на ДКЕВР на закрито заседание по т. 5 от протокол № 149 / 14.10.2013 г. и публикуван на интернет страницата на КЕВР, като по делото, протокол с такъв номер не е представен. По административната преписка е представен и протокол от 24.10.2013 г. (л. 151 и сл. от приложението по делото), обективиращ проведено обществено обсъждане на проекти на „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]“ и „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]“.

На 23.05.2014 г. е проведено закрито заседание на КЕВР, чиито резултати са обективирани в протокол № 70 от 24.05.2014г. (л. 174 и сл. от приложението по делото) за разглеждане на проекта на решение по заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013 г. от [фирма]. След запознаване и анализ на депозираните писмени становища, с решение № ОУ-03 / 23.05.2014 г. ДКЕВР е дала задължителни указания в срок до 30.05.2014г. [фирма] да измени и допълни проекта на ОУ съобразно мотивите на решението. За част от предложените в проекта на ОУ разпоредби (описани подробно в мотивите на съдебното решение), КЕВР не е посочила мотиви за тяхното изменение.

По протокол №104 от 21.07.2014 г. е проведено закрито заседание на КЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 вр. чл. 104, ал. 1 ЗЕ и чл. 49, ал. 2, т. 7 и чл. 130, ал. 2, т. 2 от НЛДЕ е прието решение № ОУ-05 / 21.07.2014 г.,с което са одобрени „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] съобразно дадените с решение № ОУ-03 от 23.05.2014 г. на ДКЕВР указания и са дадени задължителни указания на дружеството-жалбоподател да представи в срок до 01.09.2014 г. Проект за правила за работа с потребители на енергийни услуги. Решението е оспорено в срок от [фирма] по съдебен ред. При тези фактически данни административният съд е постановил обжалваното решение с посочените по-горе правни изводи за незаконосъобразност на административния акт.

Следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение на административния съд, е отменено решение № ОУ-05 / 21.07.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), но е отбелязано, че с него са одобрени „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]. Всъщност с решение № ОУ-05 / 21.07.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) са одобрени „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]“.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в диспозитивната част на решението на административния съд, е допусната очевидна фактическа грешка, като правилно са посочени номер и дата на оспорения и отменен административен акт, но погрешно е вписано, че се отнася до одобрение на „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]. Констатираната фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК от първоинстанционния административен съд, постановил обжалваното съдебно решение.

По същество настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не са допуснати твърдените от касатора нарушения при неговото постановяване.

Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на административния съд, че е допуснато нарушение при провеждане на процедурата при одобряване на обжалваното решение. Касаторът се позовава на представен с касационната жалба Протокол № 147 от 14.10.2013 г. от закрито заседание на Комисията, по който - т. 5 от дневния ред е разгледан доклад с изх. № Дк- 510 от 10.10.2013 г. по заявлението на [фирма] за одобряване на представения проект на ОУ. Излага, че Комисията приела коригиран вариант на доклад обективиран в Доклад № Е-Дк-523/22.10.2013 г., който е приложение по т. 7 на Протокол № 147 от 14.10.2013 г., поради което е отразена волята на административния орган.

От представения протокол №147 е видно, че по т. 5 не е отстранена нередовността на разгледаното заявление вх. № Е-13-45-94 / 05.08.2013 г. и е приет доклад по заявление с вх. №Е-13-46-49 от 23.09.2013г. на [фирма] за одобряване на проект на „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]“, като в т. 2 изрично се приема проект на „Общи условия за продажба на ел. енергия на [фирма], докато производството пред ДКЕВР е образувано по заявление на дружеството с вх. № е-13-45-94/05.08.2013г. за одобряване на „Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]. Видно от отразеното в представения от касатора протокол №147 по т. 6, а не 7 е разгледан проект на „Общи условия за продажба на ел. енергия на [фирма], като е приет проект на доклад по заявление с вх. №Е-13-46-49 от 23.09.2013г. на [фирма] за одобряване на „Общи условия за продажба на електрическа енергия на [фирма]“.