Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. М., гражданин на Република М., срещу решение № 1642 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 11114/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за издаване на виза „Д“ за дългосрочно пребиваване в Р. Б, издаден на 29.10.2015 г. от завеждащ консулската служба в Посолството на Р. Б, [населено място], Република М., по заявление от 24.09.2015 г.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като в него липсва точно и конкретно посочване на фактическите основания за издаване на отказа, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Мотивите не могат да се изведат от съгласуватените становища, които са положителни. Не е посочено при коя хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ е постановен отказа, поради наличие на документ с невярно съдържание или деклариране на неверни данни, още повече, че ответникът е взел становище за формално изпълнение на изискванията за издаване на виза, но за наличие на данни за заобикаляне на закона. Липсата на конкретизация на хипотезата е достатъчно основание за отмяна на отказа като незаконосъобразен. Съдът неправилно приложил чл. 35 и чл. 36 АПК, не съобразил, че е налице положително становище за издаване на виза от страна на една от съгласувателните служби. Съдът не взел предвид, че жалбоподателят не е посочвал адрес в населено място [населено място]. Жалбоподателят представил договор за наем с адрес в [населено място], пребивавал на адреса и представил доказателства за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването. По аргумент от чл. 13, ал. 2, б."б" от Наредба за условията и реда за...