Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1317/31.07.2015г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д.№ 2461/2014 година.

С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанвията” да заплати на Д. Я. Г., обезщетение в размер на 4050 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и лишаване от едночасов престой на открито в периода 11.04.2014г. – 25.05.2014 г. и в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20, 30ч до 6 ч. всеки ден в периода от 26.06.2014г.-10.12.2014г. и неосигуряване на нормална жилищна площ за същия период, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 10 000 лева.

Касационната жалба, подадена от Д. Я. Г. е насочена срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявения иск в размер на 10 000 лева.

Касационната жалба на ГДИН е срещу осъдителната част на съдебното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението в обжалваната му част, както и допуснати от съда нарушения на процесуалния закон при обсъждане и преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата на ГДИН и неоснователност на другата касационна жалба. Според прокурора, от установената по делото фактическа обстановка, касаеща битовите условия в затвора, не може да се приеме, че е налице такова...