О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5065

гр. София, 06.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1169 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], чрез пълномощник адв. Е. Д. от САК срещу въззивно решение № 6028/23.11.2023 г. по възз. гр. д. № 1838/2023 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 14743/16.12.2012г., по гр. д. № 40343/2021 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от П. С. И. срещу касатора искове, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. С. И., извършено със заповед № 246/02.06.2021 г. на ръководителя на „Елпром хеви индъстрис“ АД, ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „Х. Х. И. Ко.България“ АД/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ възстановен е П. С. И. на заеманата до уволнението длъжност „специалист международен транспорт“; и е осъден касатора да заплати на И., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 6338 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.06.2021 г. до 04.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Кой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатно разписание?“. Въпросът е поставен във връзка с твърдения на касатора, че преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, с Протокол № 248/28.05.2021 г. от заседание на съвета на директорите на дружеството, работодателят е взел решение за промяна в щатното разписание на дружеството, чрез намаляване на щатните бройки от 593 на 592 служители, и че със същото решение е одобрено ново щатно разписание от 01.06.2021 г. с общ брой на щатните бройки 592, както и е съкратена една бройка „Специалист международен транспорт“ в отдел „Продажби трансформатори“ към Дирекция „Трансформатори“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въпроса въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., IV г. о.; решение № 296/27.06.2012 г. по гр. д. 1712/2011 г., IV г. о.; решение № 329/04.11.14 г. по гр. д. № 108/2013 г., IV г. о.; и решение 139/21.06.2016 г., по гр. д. № 6226/2015 г., III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата П. С. И. е подал писмен отговор, в който излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел, че между от касатора и П. С. И. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключен между страните трудов договор № 131/19.07.2018 г., за изпълнение на длъжността „специалист международен транспорт“, сектор „Местни пазари”, отдел „Продажби трансформатори”, дирекция „Трансформатори”.

Прието е за безспорно между страните, че на 02.06.2021 г. на И. е било връчено 30 дневно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и заповед № 246/02.06.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, считано от 04.06.2021 г., като е определено да му се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Посочената заповед била подписана от Е. Д. Г. – мениджър „Човешки ресурси“ в ответното дружество, която съгласно представеното по делото пълномощно била упълномощена от изпълнителния директор на дружеството А. К., да представлява дружеството във връзка със сключване на трудови договори и анекси към тях, утвърждаване на длъжностни характеристики, подписване на заповеди за прекратяване на трудови договори, заповеди за определяне на работно време и други заповеди, свързани със служителите на дружеството.

С оглед липсата на изрично посочване в заповедта за уволнение дали е налице хипотезата на закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, въззивният съд е приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че на ищеца е било разяснено на какво основание се прекратява трудовото му правоотношение. Посочил е позовавайки се на практиката на ВКС, че дори ищецът да не беше узнал на кое от двете предвидени основания се прекратява трудовото му правоотношение, то съдът е длъжен да изследва дали са налице и двете хипотези, в който случай работодателят може да доказва наличието на двете основания и спазването на допълнителните изисквания за всяко от тях, а уволнението ще е законно, ако е налице кое да е от основанията и са спазени допълнителните изисквания за него.

За да приеме, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, въззивния съд е посочил, че по делото е установено, че решението за съкращаване на щата било взето на 28.05.2021 г., трудовото правоотношение било прекратено, считано от 04.06.2021 г., а новото поименно щатно разписание /представено по делото/ влязло в сила едва на 02.07.2021 г., тоест един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което към датата на уволнението не е бил завършен фактическият състав, а е действало все още старото щатно разписание, в което фигурирала и длъжността на ищеца.

С тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Това обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по поставения от касатора материалноправен въпрос: кой факт поражда правните последици на съкращаване на щата - волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 206,76 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 6028/23.11.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 1838/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Елпром хеви индъстрис“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 206,76 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.